[[картинка:CordeliersConvent.jpg|мини|дясно|250п|Манастирът на францисканците корделиери през 1793 г.]]
'''Корделиèрите''' ({{lang-|fr|Cordeliers}}) са политически клуб по време на [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г., известен първоначално под името „Общество за правата на човека и гражданина“. Прозвището им идва от мястото на техните заседания – бившия [[манастир]] на монасите [[францискански орден|францисканци–корделиери]] в [[Париж]], на улица „Екол дьо Медсин“<ref name="Дейвидсън">{{cite book |title= Френската революция |last= Дейвидсън|first=Иън |authorlink= |coauthors= |year= 2017|publisher= Millenium|location= София|isbn=978-954-515-396-9 |pages=71 |url= |accessdate=}}</ref> в предградието Сен–Антоан. Клубът им е основан през юли [[1790]] г., като преобладаващо влияние в него имали демократите с леви убеждения. Клубът събира около себе си по-бедните и по-радикално настроени парижани и [[санкюлоти]]те. Сред по-известните членове на този клуб са [[Жан-Пол Марат]], който издава популярния сред парижани вестник „Приятел на народа“, [[Жорж Дантон]], [[Жак-Рене Ебер]], [[Камий Демулен]], Тероан дьо Мерикур, [[Анахарсис Клотс]] и др. Първоначално беседите им включвали предимно нравствени и политически теми, но скоро започнали да се обсъждат и парливите въпроси на деня. В своите принципни позиции корделиерите много се доближавали до [[якобинци]]те, вземали участие в техните заседания и решения, като най-голямото им отличие било, че са по-популистки настроени, по-радикални и желаят „в по-мащабни размери да осъществят понятията за [[свобода]] и равенство и да създадат демокрация на най-широка основа.“ Самият клуб обаче бил по-скоро дискусионен и нямал особено строга организация, заседанията му били спорадични, а в дебатите намирали място и странични мнения, като например на Орлеанския херцог, известен по време на революцията като [[Филип Егалите]].
Малко по малко започват да излизат на политическата сцена. Още в началото на [[1791]] г. съставят [[петиция]] за сваляне на [[крал]]я и премахване [[монархия]]та, като призовават гражданите да се подписват под нея. По време на политическата криза през лятото на 1791, свързана с опита за бягство на [[Луи XVI]], корделиерите оглавяват [[република]]нското движение. През лятото на [[1792]] г. вземат активно участие в изгонването на умерените [[жирондисти]] от якобинските редици. През [[1793]] – [[1794]] г. клубът на корделиерите започва все повече да се прониква от [[Жак-Рене Ебер|ебертистките]] идеи (на крайно левите якобинци). След разгрома на [[ебертисти]]те през март 1794 г. клубът фактически прекратява своята дейност.
