Жорж Кандилис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м y; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-el,fr}} => {{lang|el,fr}}
Ред 29:
}}
 
'''Жорж Кандилис''' ({{lang-|el|Γεώργιος Κανδύλης}}, {{lang-|fr|Georges Candilis}}) е френски [[архитект]] и урбанист.
 
== Биография ==
Ред 38:
През 1931–1936 г. Кандилис следва във Факултета по архитектура на [[Атински политехнически университет|Атинския политехнически университет]] при преподавателите Анастасиос Орландос и Димитрис Пикионис<ref>{{икона|el}} Μαρία Θερμού, [http://www.antifono.gr/portal/Κατηγορίες/Τέχνες/Άρθρα/2483-Δημήτρης-Πικιώνης3a-Παλιωμένος-σοβάς2c-ανθρώπινο-δέρμα.html Δημήτρης Πικιώνης: Παλιωμένος σοβάς, ανθρώπινο δέρμα], 21 Νοέμβριος 2010.</ref>. Като студент той присъства на исторически за архитектурата събития.
 
Прочутият френско-швейцарски архитект [[Льо Корбюзие]] инициира организирането на международни „конгреси по съвременна архитектура“ ({{lang-|fr|Congrès international d'architecture moderne}}; CIAM). IV Международен конгрес се провежда в [[Атина]] през 1933 г., който завършва с приемането на т.нар. „Атинска харта“. (Всъщност конгресът започва на борда на гръцкия параход „Патрис“, по време на рейса му от Марсилия към [[Пирея]] и продължава и завършва в Атина.)
 
После завършването на следването си Кандилис открива свое архитектурно бюро на площад „Омония“ и в същото време работи като помощник на Иоаннис Деспотопулос в Политехническия университет. През октомври 1940 г. Кандилис е призован в гръцката армия и взима участие в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]].
Ред 51:
През 1954 г. заедно с Алексис Йосич и Шадрах Удс Кандилис открива бюро в [[Париж]]. Малко по-късно заедно печелят конкурса „Opperation Million“. Оттам нататък цели 15 години те са водещото архитектурно бюро във Франция с мащабни проекти като новия град Мирай край [[Тулуза]] (1961—1971) и разширяването на град Баньол сюр Сез (1956—1961).
 
През 1965 г., с подкрепата на студентите, Кандилис е избран за професор в [[Национално висше училище за изящни изкуства (Париж)|Националното висше училище за изящни изкуства]] ({{lang-|fr|École nationale supérieure des Beaux-Arts}}), в което преподава и след събитията от [[Май 68 във Франция|май 1968 година]], докато много други професори са изгонени. При това Кандилис е първият преподавател чужденец и единственият преподавател, който не е възпитаник на училището. Заедно с това Кандилис изнася лекции из университети из цяла Франция и в Европа.
 
През 1969 г. съвместната му работа с Йосич и Удс завършва и Кандилис продолжава като независим архитект.