Жан-Антоан дьо Кондорсе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
Ред 36:
}}
}}
'''Мари Жан-Антоан Никола дьо Карита, маркиз дьо Кондорсе''' ({{lang-|fr|Marie Jean Antoine Nicolas de Caritat, marquis de Condorcet}}), известен като '''Никола дьо Кондорсе''' и също с титлата си маркиз дьо Кондорсе, е [[Франция|френски]] [[философ]], [[математик]] и [[политик]]. Един от участниците във [[Френската революция]], формулирали идеите на [[прогрес]]а.
 
== Биография ==
Ред 56:
След назначаването му в Монетния двор неговите интереси се насочват към [[философията]] и политиката. Интересува се от защитата на [[правата на човека]] и особено на [[правата на жените]], [[евреите]] и [[негри]]те. Възприема новаторските идеи, нахлуващи от наскоро основаните [[Съединени американски щати]] и замисля реформи във Франция в областта на политиката, администрацията и икономиката. В последвалата серия от политически съчинения развива мисли за правото на всеки човек да разполага със своя умствен и физически труд, за свободна търговия с [[жито]], за правилното възнаграждение на работниците, за реформа на криминалното правораздаване, за [[свобода на печата]], отмяна на [[крепостното право]] и др. Изявен привърженик на школата на [[физиократи]]те, той пише биографиите на Тюрго (''Vie de M. Turgot'', 1786) и [[Волтер]] (''Vie de Voltaire'', 1789).
 
Кондорсе първи прилага математически методи към [[Обществени науки|обществените науки]]. През 1785 г. той публикува една от най-известните си статии „Опит за приложение на анализа към вероятността на решенията, получени с мнозинство на гласовете“ ({{lang-|fr|Essai sur l’application de l’analyse à la probabilité des décisions rendues à la pluralité des voix}}), касаеща [[теория на вероятностите]]<ref name="EB"/> и [[Избирателна система|избирателната система]]. В нея за първи път е изложен [[Принцип на Кондорсе|принципът на Кондорсе]] – [[алгоритъм]] за гласуване с отчитане на всички предпочитания, при който се избягват грешките на колективния избор, когато той е възможен по принцип. Там е описан и т.нар. ''парадокс на Кондорсе'' – такова разпределение на гласовете, при което не може да се излъчи победител. Тази работа на Кондорсе полага началото на цяло направление на математически изследвания в областите [[социология]], [[психология]], [[политика]] и [[Икономика (наука)|икономика]].
[[File:Condorcet - Esquisse d'un tableau historique des progres de l'esprit humain, 1795 - 1260508.jpeg|мини|''„Изложение за прогреса на човешкия ум“'', 1795]]