Австро-Унгария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de,hu}} => {{lang|de,hu}}
Ред 1:
{{Исторически държави
|официално-име-бг = Австро-Унгарска империя
|официално-име = {{lang-|de|Österreich-Ungarn}}<br/>{{lang-|hu|Osztrák-Magyar Monarchia}}
|кратко-име = Австро-Унгария
|статут = [[Лична уния]], [[монархия]]
Ред 113:
|бележки =
}}
'''Австро-Унгария''' ({{lang-|de|Österreich-Ungarn}}, {{lang-|hu|Osztrák-Magyar Monarchia}}) е историческа [[Лична уния|дуалистична]] [[монархия]], състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи ({{lang-|de|Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern}}) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: ''A Magyar Szent Korona Országai''). За по-кратко неформално са използвани наименования на двете части, разделени от река [[Лейта]] – [[Цислейтания]] ("земите отсам Лейта) и [[Транслейтания]] („земите оттатък Лейта“).
 
Австро-Унгария е съвкупност от територии, известни като „коронни земи“ (''Kronenländer''), обединени в персонална уния в лицето на монарха от династията на [[Хабсбурги]]те. Просъществува от [[1867]] г., когато [[Унгария]] получава широка [[автономия]] в рамките на империята, до края на [[Първата световна война]], когато търпи поражение и се разпада през [[1918]] г.
Ред 124:
Населението на Австро-Унгария е около 40 млн. жители през 1890 г. и достига до 50 млн. през 1914 със средногодишен [[естествен прираст]] през този период от около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно [[Емиграция|емигрират]] около 250 000 души.<ref name="economicpeace">[http://www.gutenberg.org/files/15776/15776-h/15776-h.htm '''Keynes, John Maynard:''' ''The Economic Consequences of the Peace''] (1919), от [[Проект Гутенберг]] (глави 2.I и 2.II)</ref>
 
Още през 1867 г. е постигнат компромис, наричан Изравняване ({{lang-|de|Ausgleich}}; {{lang-|hu|kiegyezés}}), за общите правила на [[управление]]. Изравняване идва да покаже, че държавата оттук насетне е съставена от две равностойни политически образувания в персонална уния. [[Монарх]]ът остава [[император]] на австрийските зами и [[крал]] на унгарските и заедно със съветници ръководи [[Външна политика|външната политика]] и общите [[армия]] и [[флот]]. Но двете половини имат отделни [[парламент]]и, отделни [[Правителство|правителства]], отделни [[бюджет]]и и дори отделни армии (Ландвер в Австрия и Хонведи в Унгария). Двамата премиери и тримата общи министри на външните работи, войната и финансите образуват Министерски съвет, докато представители на парламентите разискват заедно в орган, наречен Делегациите. Парламентът на Австрия има долна камара – [[Райхсрат (Австрия)|Райхсрат]] – избирана от всички пълнолетни мъже. Унгарският парламент е избиран от силно ограничена [[избирателна система]] само от етнически унгарци. В същото време в рамките на унгарското кралство [[хървати]]те имат свое отделно събрание със силно ограничени функции.{{hrf|Стивънсън|2008|54 – 5}} Дуалистичната система се отразява и на външната политика, като и двамата премиери трябва да бъдат консултирани по важните въпроси.
 
Във външнополитическо отношение през 80-те години на [[19 век]] Австро-Унгария е част от [[Съюз на тримата императори]] заедно с [[Германия]] и [[Русия]], но той бързо престава да действа.
Ред 154:
{{Image label small|x=-230.0|y=-50.0|scale={{{width|-1}}}|text=[[Силезия]]}} -->
 
Империята в политическо отношение се дели на две половини. Кралствата и земите, представени в Имперското събрание, неформално наричана [[Цислейтания]], е австрийската част на дуалистичната монархия. Управлявана е от Имперското събрание ({{lang-|de|Reichsrat}}), заседаващо във [[Виена]]. Земите на свещената маджарска корона, неформално наричани [[Транслейтания]] – са унгарската част на дуалистичната монархия и са управлявани от Унгарското национално събрание (на унгарски: ''Magyar Országgyűlés''), заседаващо в [[Будапеща]].
[[Файл:Austria Hungary ethnic.svg|мини|350px|[[Етнос]]и на територията на Австро-Унгария ([[1910]] г.)]]