Разлика между версии на „Ернесто Теодоро Монета“

{{lang-it}} => {{lang|it}}
м (смяна шаблон)
({{lang-it}} => {{lang|it}})
}}
 
'''Ернесто Теодоро Монета''' ({{lang-|it|Ernesto Teodoro Moneta}}) е [[Италия|италиански]] [[публицист]] и [[политик]]. Основател и председател на [[Ломбардска мирна лига|Ломбардската мирна лига]]. Удостоен с [[Нобелова награда за мир]] за [[1907]] г. заедно с [[Луи Рено]].
 
== Произход и образование (1833 – 1848) ==
 
== Журналист и политик (1866 – 1900) ==
Установявайки се в Милано, Монета започва да пише статии за ежедневника ''„Век“'' ({{lang-|it|Il Secolo}}).<ref name=":0" /> Една година по-късно двама негови приятели купуват вестника и му предлагат да стане [[главен редактор]]. На тази длъжност той остава двадесет и осем години. Под неговото ръководство ''„Век“'' става водещ италиански вестник, чието мнение се тачи в интелектуалните кръгове.
 
На страниците на ''„Век“'' Монета изказва авторитетни съждения по въпросите на [[Държавна политика|държавната]] и [[Международна политика|международната политика]]. Оставайки [[католик]], той често печата [[Антиклерикализъм|антиклерикални]] статии, защото смята, че критикуването на църквата помага за прогреса и обединението на Италия.
Симпатизирайки на армията, Монета се изказва за нейното съкращаване: според него националната гвардия излиза по-евтино на данъкоплатците и поддържа по-малко [[Милитаризъм|милитаризма]]. Като подкрепя с цялото си сърце идеите на [[национализма]], той въпреки всичко предупреждава читателите си да не мразят прекалено Австрия, макар че е привърженик на сближаването с [[Франция]].
 
Статиите на Монета от 70-те години отразяват растящият му интерес към проблемите на [[мир]]а. През 1878 г. той взема участие в работата на Миланската мирна конференция, девет години по-късно е сред основателите на Ломбардския съюз за мир и [[арбитраж]], на който предоставя цялата печалба от юбилейния брой, посветен на 20-годишнината на вестник ''„Век“''. За да разпространява информация за движението за мир, Монета започва да издава през 1880 г. [[алманах]]а „Приятел на мира“ ({{lang-|it|L'amico della расе}}). След пет години става италиански представител в Международното бюро за мир.
 
През 1896 г., приключвайки една от най-блестящите кариери в италианската журналистика, Монета напуска ръководството на ''„Век“'', макар че продължава да сътрудничи на вестника. Две години по-късно основава „Международен живот“ ({{lang-|it|La vita Internationale}}), завоювал висока репутация със статиите си по въпросите на мира и арбитража. Погледът върху френско-италианските отношения помага според всеобщото мнение да се създаде климат на доверие, направил през 1903 г. възможен договора за арбитраж между двете страни.
 
Тъй като Монета не вижда противоречията между борбата на народа за самоуправление и укрепването на международните отношения, изборът му за [[нобелов лауреат]] предизвиква в определени кръгове негативна реакция.
423 033

редакции