Флорентинска република: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-la,it}} => {{lang|la,it}}
Ред 50:
}}
 
'''Флорентинската република''' ({{lang-|la|Respublica Florentina}}, {{lang-|it|Repubblica fiorentina}}) е независима [[република]] в Северна [[Италия]], съществувала в периода [[1115]] – [[1185]] и [[1197]] – [[1532]]. Възниква като независима [[Средновековна комуна|комуна]] в град [[Флоренция]], но скоро подчинява голяма част от северна и централна [[Тоскана]] и започва да играе една от най-важните роли в политическата система в Средновековна [[Италия]]. Флорентинската република създава сложна система на управление, основана на недопускане на узурпация на властта от едно лице и достатъчно широко въвличане на гражданите във формиране на държавните органи.
 
През 13 – 14 век икономическото развитие на Флоренция изпреварва практически всички други държави не само в Италия, но и в Европа. Там първо се заражда [[манифактура|манифактурното]] производство и започват социални конфликти между наемните работници и работодатели. През [[1434]] г. във Флорентинската република на власт се установява рода [[Медичи]], при които държавата се трансформира в еднолична [[синьория]]. През 14 век Флоренция става водещ център на италианския Ренесанс, в който творят [[Данте Алигиери|Данте]], [[Петрарка]], [[Бокачо]], [[Леонардо да Винчи]], [[Микеланджело]], [[Макиавели]] и много други.
Ред 59:
За Флорентинската република през 14 век е характерно необичайно широко участие на населението в държавното управление, което предполага висока степен на демократизация на социална и политическа система. Към края на века в републиката има повече от 3000 държавни длъжности, за чието заемане ежегодно се провеждат избори, но значителна тях от тях се заемат чрез жребий. Право да избират и да бъдат избирани в органите на държавната администрация имат всички членове на търговски и занаятчийски гилдии. Само неорганизираните наемни работници, имигрантите и благородниците са лишени от избирателни права. Степента на участие на хората във властта във Флоренция е безпрецедентна за това време. Тромавата административна система, тясната функционална специализация на нейните органи и баланса на властта между отделните магистрати гарантира поддържането на републиканската система и предотвратява узурпиране на властта във Флоренция от един човек.
 
Съгласно „Установяването на справедливостта“ от [[1292]] г., висшия изпълнителен орган на републиката е колегия от шестима '''[[приор]]и''', представляващи старшите гилдии на Флоренция<ref>Представителят на седмата гилдия ''Arti maggiori'' – тази на съдиите и нотариусите се счита за секретар на Синьорията.</ref>. Приорите ръководят вътрешната и външна политика на държавата и имат правото на законодателна инициатива. Приорите се избират на 2 месеца и по време на изпълнение на своите задължения живеят в специално построения [[Палацо Векио|Дворец на Синьорията]] (Палацо дела Синьория; {{lang-|it|Palazzo della Signoria}}). Приемници на действащите приори се избират на специални събрания, в които участват самите приори, главите на 12-те гилдии и представители на 6-те района на града. През [[1293]] г. е учредена нова длъжност на седмия приор – '''[[гонфалониер|гонфалониер на справедливостта]]''', който изпълнява функциите на глава на държавата и право да привежда в изпълнение съдебни решения срещу длъжностните лица на републиката. На гонфалониера е подчинена специална гвардия от 1000 човека. Шестте приора и гонфалониера образуват правителството на Флорентинската република – '''Синьория'''.
 
Формирането на колегия на приорите не унищожава старите муниципални институции. Продължава да съществува длъжността '''[[подеста]]''', на която се избират, обикновено, чужденци за срок от 1 година. Подеста изпълнява функцията на върховен съдия на републиката и главнокомандващ на въоръжените сили. В своята дейност той е подчинен на приорите. В структурата на неговата администрация влизат 2 съвета – '''Съвет на старейшините''' (Съвет на анцианите), в който влизат по 2-ма представители от всеки от шестте района на Флоренция и '''Съвет на стотте''', представящ сам по себе си изборен сенат. Подеста и неговите съвети представляват интересите на градската комуна в цялост. <!--Для пополанской части населения существовали также особые магистраты — '''[[капитан народа]]''', возглавлявший цеховую милицию, призванную защищать конституционный строй республики, и два подчинённых ему совета, избираемых всеми цехами Флоренции.
 
Институтом прямой демократии во Флорентийской республике являлись '''всенародные собрания''' ({{lang-|it|parlamento}}), в которых могли принимать участие все граждане страны. Хотя этот институт существовал практически на всём протяжении истории независимой республики, особых прав он не имел и созывался крайне нерегулярно для подтверждения отдельных решений правительства или должностных лиц. Эти собрания санкционировали административные или налоговые реформы, но не могли обсуждать законопроекты и не имели судебной власти.-->
 
След отстраняването на анжуйците през [[1328]] г. е проведена нова реформа на системата за управление. Основното нововъведение е избирането на държавни длъжности по жребий. <ref>Изборите по жребий стават така: листчета с имената на по-рано избрани кандидати за заемане на държавни длъжност се събират в торбички, а след това на сляпо се изваждат и се определя приемника на един или друг магистрат. Изборите се провеждат още докато е на длъжност предишния магистрат, за да се облекчи периода на предаване на пълномощията. Съдържанието на торбичките с имената се обновява на всеки 3 – 5 години.</ref> и фиксира право на власт в републиката за всичките 21 гилдии във Флоренция. Освен това е реогранизирана системата на съветите: вместо многочислени колегии при висшите органи на властта са създадени три: '''Съвет на комуните''' при подеста със съдебно-законодателни функции, състоящ се от 250 човека, избираеми от всички граждани на комуната, '''Съвет на народа''' при капитана, представляващ интересите на гилдиите и състоящ се от 300 човека, избираеми от пополаните, а също и '''Съвет на стоте''' при приорите, играещ роля на сенат на републиката. Към дванадесетте старейшини („добри хора“) са добавени още 16 гонфалониери въоръжени компании на народа (представители на 16 райони („знамена“; {{lang-|it|gonfalon}}) на Флоренция), които заедно образуват особена колегия – '''Съвет на синьорията''', утвърждаващи законопроекти на приорите до тяхното разглеждане в съветите. Съвет на народа и Съвета на комуната представляват най-висшите законодателни органи на републиката. Новата система силно ограничава възможностите за узурпация на властта в републиката от един човек, така както става в други италиански комуни в началото на 14 век, когато републиканското устройство се сменя с тирания и [[синьория|синьории]], в това число и наследствени.
 
През [[1343]] г. е направена още една стъпка към демократизиране на държавната администрация.:Синьорията е разширена до 9 приори, от които 2-ма са от висшите гилдии, 3-ма от средните и 3-ма от младшите, а деветия се избира поред от всяка гилдия. Така, до управлението на Републиката са допуснати и младшите гилдии.