Флорентинска република: Разлика между версии

'''Флорентинската република''' ({{lang-|la|Respublica Florentina}}, {{lang-|it|Repubblica fiorentina}}) е независима [[република]] в Северна [[Италия]], съществувала в периода [[1115]] – [[1185]] и [[1197]] – [[1532]]. Възниква като независима [[Средновековна комуна|комуна]] в град [[Флоренция]], но скоро подчинява голяма част от северна и централна [[Тоскана]] и започва да играе една от най-важните роли в политическата система в Средновековна [[Италия]]. Флорентинската република създава сложна система на управление, основана на недопускане на узурпация на властта от едно лице и достатъчно широко въвличане на гражданите във формиране на държавните органи.

Съгласно „Установяването на справедливостта“ от [[1292]] г., висшия изпълнителен орган на републиката е колегия от шестима '''[[приор]]и''', представляващи старшите гилдии на Флоренция<ref>Представителят на седмата гилдия ''Arti maggiori'' – тази на съдиите и нотариусите се счита за секретар на Синьорията.</ref>. Приорите ръководят вътрешната и външна политика на държавата и имат правото на законодателна инициатива. Приорите се избират на 2 месеца и по време на изпълнение на своите задължения живеят в специално построения [[Палацо Векио|Дворец на Синьорията]] (Палацо дела Синьория; {{lang-|it|Palazzo della Signoria}}). Приемници на действащите приори се избират на специални събрания, в които участват самите приори, главите на 12-те гилдии и представители на 6-те района на града. През [[1293]] г. е учредена нова длъжност на седмия приор – '''[[гонфалониер|гонфалониер на справедливостта]]''', който изпълнява функциите на глава на държавата и право да привежда в изпълнение съдебни решения срещу длъжностните лица на републиката. На гонфалониера е подчинена специална гвардия от 1000 човека. Шестте приора и гонфалониера образуват правителството на Флорентинската република – '''Синьория'''.

Институтом прямой демократии во Флорентийской республике являлись '''всенародные собрания''' ({{lang-|it|parlamento}}), в которых могли принимать участие все граждане страны. Хотя этот институт существовал практически на всём протяжении истории независимой республики, особых прав он не имел и созывался крайне нерегулярно для подтверждения отдельных решений правительства или должностных лиц. Эти собрания санкционировали административные или налоговые реформы, но не могли обсуждать законопроекты и не имели судебной власти.-->

След отстраняването на анжуйците през [[1328]] г. е проведена нова реформа на системата за управление. Основното нововъведение е избирането на държавни длъжности по жребий. <ref>Изборите по жребий стават така: листчета с имената на по-рано избрани кандидати за заемане на държавни длъжност се събират в торбички, а след това на сляпо се изваждат и се определя приемника на един или друг магистрат. Изборите се провеждат още докато е на длъжност предишния магистрат, за да се облекчи периода на предаване на пълномощията. Съдържанието на торбичките с имената се обновява на всеки 3 – 5 години.</ref> и фиксира право на власт в републиката за всичките 21 гилдии във Флоренция. Освен това е реогранизирана системата на съветите: вместо многочислени колегии при висшите органи на властта са създадени три: '''Съвет на комуните''' при подеста със съдебно-законодателни функции, състоящ се от 250 човека, избираеми от всички граждани на комуната, '''Съвет на народа''' при капитана, представляващ интересите на гилдиите и състоящ се от 300 човека, избираеми от пополаните, а също и '''Съвет на стоте''' при приорите, играещ роля на сенат на републиката. Към дванадесетте старейшини („добри хора“) са добавени още 16 гонфалониери въоръжени компании на народа (представители на 16 райони („знамена“; {{lang-|it|gonfalon}}) на Флоренция), които заедно образуват особена колегия – '''Съвет на синьорията''', утвърждаващи законопроекти на приорите до тяхното разглеждане в съветите. Съвет на народа и Съвета на комуната представляват най-висшите законодателни органи на републиката. Новата система силно ограничава възможностите за узурпация на властта в републиката от един човек, така както става в други италиански комуни в началото на 14 век, когато републиканското устройство се сменя с тирания и [[синьория|синьории]], в това число и наследствени.