'''Паоло Учело''' ({{lang-|it|Paolo Uccello}}) (рождено име '''Паоло ди Доно''') е флорентински [[художник]] и математик, известен с развитието на теорията за линейната [[перспектива]] в изкуството. [[Джорджо Вазари]] в своята книга „[[Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти]]“ пише, че Учело е обсебен от перспективата и би стоял буден цяла нощ в опити определи точната точка на изчезване. Той използва перспективата, за да създаде усещане за дълбочина в картините си, а не, както съвременниците си, за да разкаже различни или последователни истории. Най-известните му картини са [[Битката за Сан Романо|трите]] представящи битката за Сан Романо (дълго време те погрешно са именувани „Битката за Сан Егидио от 1416“).
Учело работи в традицията на [[международна готика|Късната готика]] и набляга върху цветовете и пищността, а не върху класическия реализъм, който се развива от съвременниците му. Стилът му е идиосинкратичен и той не оставя школа от последователи. Все пак той оказва влияние върху изкуството от 20 век и литературната критика.
