Лек крайцер: Разлика между версии

Въпреки това прехода от бронепалубни крайцери към леки става постепенно и поражда редица междинни типове. Първият британски турбинен крайцер става „[[Аметист (бронепалубен крайцер, 1903)|Аметист]]“ ({{lang-|en|Amethyst}}), принадлежащ на типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Топаз“|Топаз]]“ ({{lang-|en|Topaze}}). Значително по-добрите характеристики на турбинната установка карат [[Британско Адмиралтейство|британското Адмиралтейство]] да построи две големи серии турбинни крайцери с малка [[водоизместимост]], класифицирани като [[Крайцер скаут|скаути]] ({{lang-|en|Scout cruiser}}). Това са крайцерите от типове „[[Крайцери скаути тип „Форуърд“|Форуърд]]“ ({{lang-|en|Forward}}) и „[[Крайцери скаути тип „Бодицея“|Боадицея]]“ ({{lang-|en|Boadicea}})<ref name="MK-1995-04-06">{{cite

За първите „истински“ леки крайцери е прието да се смятат британските кораби от типа „[[Леки крайцери тип „Аретуза“|Аретуза]]“ ({{lang-|en|Arethusa}}), създадени като продължение на развитието на типа [[Крайцер скаут|крайцери скаути]], и отличаващи се с много новости, главното от които е [[брониран пояс]] по [[водолиния]]та. Фактически тази чест повече заслужават крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“ ({{lang-|de|Magdeburg}})<ref name="Тип „Магдебург“">{{cite

Заедно с това, разтегнатите комуникации на [[Британска империя|Британската империя]] изискват и друг тип крайцер – по-голям, с голяма далечина на плаване и относително добри условия за живит на екипажа и, разбира се, силно въоръжен. В края на 1900-те години британският флот започва да получава бронепалубните крайцери от типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“|Бристъл]]“ ({{lang-|en|Bristol}}) и „[[Бронепалубни крайцери тип „Уеймът“|Уеймът]]“ ({{lang-|en|Weymouth}}), с турбинни установки и станали родоначалници на „защитниците на търговията“ ({{lang-|en|Trade protection cruisers}})<ref name="MK-1995-04-06"/>.

Тяхното логическо развитие са леките крайцери с броневи пояс от типа „[[Леки крайцери тип „Чатъм“|Чатъм]]“ ({{lang-|en|Chatham}})<ref>В литературата понягога се водят тип „Бирмингам“ (''Birmingham''). Също се наричат и тип Town, тъй като носят имената на британски градове.</ref>. За съжаление на [[Военноморски сили на Великобритания|британския флот]] тези високоефективни кораби, много необходими за борба с [[рейдер]]и, струват значително повече от „Аретузите“ и нейните наследници: средната стойност на крайцера тип „Аретуз“ съставлява {{число|285000|фунта}} стерлинги, а на типа „Чатъм“ – {{число|356000|фунта}} стерлинги{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=7}}.

}}</ref>. В резултат, германския флот се съсредоточава върху създаването на универсален крайцер, единакво годен и за служба при [[ескадра]]та, и за действия по комуникациите. Не е удивително, че по своите размери новите немски крайцери представляват нещо средно между „Аретузите“ и „Чатъмите“. Впрочем, немците също не успяват да избягат от преходните типове. Първата турбина в поставена на бронепалубния крайцер „[[Бронепалубни крайцери тип „Бремен“|Любек]]“ ({{lang-|de|Lübeck}})<ref>{{cite

}}</ref>, а след това са въведени в бойния състав още 6 турбинни крайцера от този подклас, принадлежащи към типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“|Кьонигсберг]]“ ({{lang-|de|Königsberg}})<ref>{{cite

}}</ref>, „[[Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“|Дрезден]]“ ({{lang-|de|Dresden}})<ref>{{cite

}}</ref>, „[[Бронепалубни крайцери тип „Колберг“|Колберг]]“ ({{lang-|de|Kolberg}})<ref>{{cite

Първите пълноценни германски леки крайцери стават корабите от типа „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“ ({{lang-|de|Magdeburg}})<ref name="Тип „Магдебург“"/>. Те се отличават с добро брониране, надеждна система за подводна защита, превъзходна [[Мореходни качества|мореходни]] качества и маневреност. Само сравнително слабата артилерия разваля добрия проект. Това се объснява с предвоенното мнение на германските експерти, които смятат, че доброто обучение на [[комендор]]ите в съчетание с високата [[скорострелност]] на 105 mm оръдия ще даде повече попадения<ref name="Germ_Cr_WWI"/>. Последващо развитие на „Магдебург“ са леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Карлсруе“|Карлсруе]]“ ({{lang-|de|Karlsruhe}})<ref>{{cite

[[Реджия Марина|Италианският флот]] получава преди войната 3 леки крайцера – единичният проект „[[Куарто (крайцер скаут, 1911)|Куарто]]“ (''Quarto'') и два от типа „[[Крайцери скаути тип „Нино Биксио“|Нино Биксио]]“ (''Nino Bixio''). В италианския флот те се числят като скаути ({{lang-|it|esploratori}}), принадлежността на тези крайцери към леките се оспорва, тъй като те нямат [[борд]]ова броня<ref name="MK-1997-04-04">{{cite

Интерес към леките крайцери проявяват също френския и [[Императорски военноморски сили на Русия|руския флот]]. Във Франция е разработен проект на крайцер – ескадрен разузнавач ({{lang-|fr|Éclaireur d’escadre}}){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=8}}, а в Русия залагат 8 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Светлана“|Светлана]]“/„Адмирал Нахимов“<ref>{{cite

Политическото ръководство на [[САЩ]] счита за свой основен военноморски приоритет строителството на [[Линеен корад#Линкорите на Първата световна война|дредноути]] – след като линкорите са главната сила във флота, то те следва да бъдат строени приоритетно. В резултат [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американският флот]] се отличава като крайно небалансиран. Към 1914 г. САЩ имат в строй 6 леки крайцера – 3 от типа „[[Леки крайцери тип „Честър“|Честър]]“ ({{lang-|en|Chester}}) и толкова от типа „[[Крайцери тип „Сейнт Луис“|Сейнт Луис]]“ ({{lang-|en|St. Louis}}), но нито един от тях не може да бъде определен като съвременен по мерките от началото на Първата световна. Снабдени с парни машини, те са прекалено бавни, а „Честър“ е са и много слабо въоръжени<ref name="MK-1996-05-05">{{cite

Британците, без да чакат влизането в строй на крайцерите от типа „Аретуза“, залагат първата серия кораби от серия ''„C“'' – 6 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Карълайн“|Карълайн]]“ ({{lang-|en|Caroline}})<ref>{{cite

В периода 1915 – 1916 г. [[Кралски военноморски сили|британският флот]] се попълва с 8 крайцера на типа „[[Леки крайцери тип „Калиопа“|Калиопа]]“ ({{lang-|en|Calliope}})<ref>{{cite

}}</ref> като в последните крайцери от серията разнокалибреното въоръжение е сменено с единен калибър – 152 mm. Най-многобройната серия леки крайцери се оказва типа „[[Леки крайцери тип „Каледон“|Каледон]]“ ({{lang-|en|Caledon}})<ref>{{cite

Най-съвършените леки крайцери военна постройка стават корабите от типа „[[Леки крайцери тип „Даная“|Даная]]“ ({{lang-|en|Danae}}) – серията ''„D“''<ref>{{cite

}}</ref>. Повтаряйки по въоръжение „Каледон“, те са по-големи и [[Мореходни качества|мореходни]]. По размери те вече са близки до „защитниците на търговията“, строителството на които по време на войната е прекратено. И, накрая, на самия финал на войната са заложени 2 единици от типа ''„E“'' – „[[Леки крайцери тип „Емералд“|Емералд]]“ ({{lang-|en|Emerald}}) и „Ентърпрайз“ (''Enterprise'')<ref>{{cite

Германският флот от времето на войната получава доста по-малък брой леки крайцери<ref name="MK-1996-03-06"/>. Първите кораби този клас са влезлите в строй през военното време 2 единици от типа „[[Леки крайцери тип „Грауденц“|Грауденц]]“ ({{lang-|de|Graudenz}})<ref>{{cite

}}</ref> – увеличени „Магдебург“, но с малко по-ниска скорост. Тяхно развитие става двойката тип „[[Леки крайцери тип „Висбаден“|Висбаден]]“ ({{lang-|de|Wiesbaden}})<ref>{{cite

|серия=Боевые корабли мира}}</ref> – първите германски леки крайцери с турбини снабдени с хидродинамичен редуктор и изначално въоръжени с 150 mm оръдия. Накрая, през 1914 – 1916 г. в Германия са заложени 14 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Кьонигсберг“|Кьонигсберг II]]“ ({{lang-|de|Königsberg II}}) и „[[Леки крайцери тип „Кьолн“|Кьолн II]]“ ({{lang-|de|Cöln II}}) – големи кораби със силно въоръжение, но неговото позициониране остава, спрямо британските кораби от същия клас, остаряло. Бойните качества на тези кораби са явно по-добри от чисто крайцерски<ref>{{cite

Освен тези кораби, Германия построява също 2 крайцера-[[Минен заградител|минни заградителя]] от типа „[[Крайцери-минни заградители тип „Брумер“|Брумер]]“ ({{lang-|de|Brummer}}), слабо въоръжени, но доста бързоходни<ref>{{cite

Към началото на [[Първата световна война]] [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американския флот]] няма нито един съвременен лек крайцер. Запълването на тази празнина става с амбициозната корабостроителна програма от 1916 г., включваща, освен всичко останало, строителството на крайцери – океански разузнавачи. Ключево изискване към разузнавачите става максималната възможна скорост. В резултат, крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Омаха“|Омаха]]“ ({{lang-|en|Omaha}})<ref>{{cite

След края на Първата световна война германския флот е сериозно скован с условията на [[Версайски договор|Версайския договор]]. По отношение на крайцерите той забранява на немците строителството на кораби с водоизместимост над 6000 тона и с въоръжение над 150 mm. Благодарение на това, че в състава на германския флот почти всички кораби вече са прослужили установеният от договора 20-годишен срок, немците могат да пристъпят към обновление на своя флот вече в началото на 1920-те години. Първенец на новото немско корабостроение става крайцера „[[Емден (лек крайцер, 1925)|Емден]]“ ({{lang-|de|Emden}}), почти точно копие на корабите военна постройка<ref>{{cite

Още преди достройката на крайцерите тип „К“ е заложен крайцера „[[Лайпциг (лек крайцер, 1929)|Лайпциг]]“ ({{lang-|de|Leipzig}}), който става развитие на проекта „К“. При „Лайпциг“ е усилено бронирането и значително подобрена силовата установка за сметка поставянето на по-мощни [[Дизелов двигател|дизели]]. Впрочем, обводите на корпуса не се изменят, и мореходността на „Лайпциг“ се оказва не по-добра, отколкото при неговите предшественици<ref>{{cite

Първият проект за лек крайцер става „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“ ({{lang-|en|Leander}})<ref>{{cite

}}</ref>, всичко построени 5 единици. Негово развитие са крайцерите на [[Кралски военноморски сили на Австралия|австралийския флот]], с име тип „[[Леки крайцери тип „Сидни“|Сидни]]“ ({{lang-|en|Sydney}}) – 3 единици. Основни изисквания към новите крайцери стават далечината на плаване и мореходност при умерена водоизместимост. Наученото от горчивия опит с „[[Тежки крайцери тип „Хаукинс“|Хаукинсите]]“, [[Британско Адмиралтейство]] не иска да провокира другите страни към строителство на големи кораби. Бронирането и въоръжението се разглеждат като второстепенни характеристики, тъй като задачата на тези крайцери е борба с рейдерите от търговски тип.

Едновременно британците продължават и линията на [[Крайцер скаут|скаутите]], залагайки 4 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)|Аретуза]]“ ({{lang-|en|Arethusa}})<ref>{{cite

Когато се получават сведенията за строителството в Япония на [[Тежки крайцери тип „Могами“|леките крайцери от типа „Могами“]] (''Mogami''), британските специалисти нямат представа за замисленото мошеничество на японците<ref>Тези кораби изначално са проектирани с планове за замяна на 155 mm оръдия на 203 mm, което е направено преди началото на войната. Виж {{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=313}}</ref>, и стигат до извода колко слаби са техните леки крайцери. Резултата от това е залагането на пет крайцера ново поколение от типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“ ({{lang-|en|Southampton}}), а малко по-късно и трите единици на тяхната подобрена версия – „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“ ({{lang-|en|Gloucester}}). Корабите си приличат един на друг и се различават само по своето брониране. В резултат, в периода 1937 – 1938 г. Кралският флот получава 8 отлично въоръжени и бронирани крайцера. Развитието на типа на тези удачни кораби стават двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Белфаст“|Белфаст]]“ ({{lang-|en|Belfast}})<ref>{{cite

Паралелно с развитието на мощни крайцери със 152 mm артилерия британския флот започва строителство на малки бойни единици за поддръжка и противодействие на разрушителите и ПВО защита на главните сили на флота. Поради тези изисквания е прието решение за поставянето на новите кораби на 133 mm [[универсална артилерия|универсални]] оръдия. От 1937 г. са заложени 9 крайцера на типа „[[Леки крайцери тип „Дидо“|Дидо]]“ ({{lang-|en|Dido}}), въоръжени с 8 – 10 оръдия, а също и със зенитни автомати. Но новите кораби се оказват несъстоятелни в двете си роли. За крайцери са прекалено слабо въоръжени, а като кораби за ПВО защита са непотребни поради ниската скорострелност на универсалните оръдия и недостатъчната скорост на тяхната наводка{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =86}}.

Освен това, в развитието на британските леки крайцери има и паралелна линия – [[Минен заградител|минните заградители]] от типа „[[Крайцери-минни заградители тип „Ебдиел“|Ебдиел]]“ ({{lang-|en|Abdiel}}). Всички четири кораба от нея се отличават с нехарактерния за британската корабостроителна школа акцент върху максимално възможната скорост, което се оказва много полезно в годините на Втората световна, без да има общо с поставянето на минни заграждения{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=107 – 108}}.

След построяването в началото на 1920-те години на серията леки крайцери „Омаха“ [[САЩ]] не залагат повече кораби от този клас вече 14 години. Американските адмирали смятат за безсмислено да се строи нещо по-малко, отколкото „вашингтонски“ крайцер. Връщането към леките крайцери е наложено от Лондонския договор от 1930 г., ограничаващ броя на крайцерите с 203 mm артилерия. След проточило се три години проектиране е създаден проекта на добре бронирания крайцер тип „[[Леки крайцери тип „Бруклин“|Бруклин]]“ ({{lang-|en|Brooklyn}})<ref>{{cite

Разработката на крайцерите „[[Леки крайцери тип „Атланта“|Атланта]]“ ({{lang-|en|Atlanta}})<ref>{{cite

В началото на 1930-те години френската политика за строителство на крайцери-образци е изоставена. Нейното последно проявление става още един уникален кораб – крайцера-минен заградител „[[Емил Бертин (крайцер, 1933)|Емил Бертин]]“ ({{lang-|fr|Émile Bertin}}) имащ добро въоръжение, скорост до 39 [[възел (скорост)|възела]], но почти незащитен{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=274 – 275}}.

След поръчката на „Лайпциг“ германския флот не строи леки крайцери в течение на 5 години. Към момента на идването на власти на А. Хитлер конструкторите са заети с разработката на престижните тежки крайцери – бъдещите кораби от типа „[[Тежки крайцери тип „Адмирал Хипер“|Адмирал Хипер]]“, и на създаването на нов проект за лек крайцер не се отделя достатъчно внимание. В резултат, флота поръчва шести лек крайцер във вида леко подобрен вариант на „Лайпциг“. Резултата от тези усилия е плачевен – фактически „[[Нюрнберг (лек крайцер, 1934)|Нюрнберг]]“ ({{lang-|de|Nürnberg}}) се оказва влошен крайцер, тъй като поради претоварването има най-слабата мореходност от всички големи кораби на [[кригсмарине]]<ref>{{cite

Още преди влизането на САЩ във войната на американските стапели са поръчани 30 леки крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“ ({{lang-|en|Cleveland}})<ref>{{cite

Последващото развитие на този проект са леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Фарго“|Фарго]]“ ({{lang-|en|Fargo}})<ref>{{cite

И накрая, през 1945 г. са поръчани 4 крайцера на типа „[[Леки крайцери тип „Устър“|Устър]]“ ({{lang-|en|Worcester}})<ref>{{cite

Великобритания продължава строителството на крайцерските серии, заложени още преди войната. От 1940 г. започват да влизат в строй крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ ({{lang-|en|Fiji}} – ''Colony'' 1-ва серия), представляващи намален вариант на [[Леки крайцери тип „Глостър“|крайцерите тип „Глостър“]]{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =91}}. В периода 1940 – 1942 г. Кралският флот получава 8 крайцера от този тип. Въпреки това, големите загуби през първите години на войната изискват попълването с крайцери, за това са заложени още 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Цейлон“|Цейлон]]“ ({{lang-|en|Ceylon}} – ''Colony'' 2-ра серия). Артилерията на главният им калибър е съкратена, и за сметка на това е увеличен броя на зенитните автомати{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=98}}.

Великобритания, намираща се в сложно икономическо положение, започва мащабно съкращение на флота. В периода 1945 – 1955 г. са отписани 32 крайцера, предадени са на [[Индия]] 2 крайцера, а на гоминдановски [[Китай]]– 1. Дострояват само два крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Минотавър“|Суифтшър]]“ ({{lang-|en|Swiftsure}}) – усъвършенствана версия на „Колониите“<ref>Пак там. Стр. 576.</ref>. Още 3 кораба от серията стоят недостроени до 1954 г., когато е прието решение да се доправят като крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“ ({{lang-|en|Tiger}}), които имат съдбата да са последните чисто артилерийски крайцери в света<ref>Пак там. стр. 504.</ref>.