Атом: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
{{lang-grc,el}} => {{lang|grc,el}} |
||
Ред 1:
[[Файл:Helium atom QM.svg|мини|300п|Схема на [[Хелий|хелиев]] атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така. Черната линия долу вляво е мащабът – един [[ангстрьом]] (10<sup>-10</sup> m или 100 pm).]]
'''Атомът''' ({{lang
Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си в [[Молекула|молекули]] чрез [[химична връзка|химични връзки]], също основаващи се на електромагнитните сили. Атом с равен брой протони и електрони е електрически неутрален, в противен случай той има положителен или отрицателен електрически заряд и се нарича [[йон]]. Различните атоми се [[Периодична система на елементите|класифицират]] според броя на протоните и неутроните в ядрото: [[Атомен номер|броят на протоните]] определя [[химичен елемент|химичния елемент]], а броят на неутроните определя различните [[изотоп]]и на съответния елемент.<ref name=leigh1990/>
Ред 24:
|}
Идеята за атома се споменава още в [[Индия|Древна Индия]] и [[Древна Гърция]]. В Индия атомистичните теории на [[Джайнизъм|джайнизма]] и школите [[Адживика]] и [[Чарвака]] се появяват вероятно през 6 век пр.н.е.{{hrf|McEvilley|2002|317}} По-късно школите [[Няя]] и [[Вайшешика]] развиват свои теории за начина, по който атомите се съчетават в по-сложни обекти.{{hrf|King|1999|105 – 107}} В Европа атомите се споменават за пръв път от древногръцкия философ [[Левкип]] и неговия ученик [[Демокрит]], който систематизира възгледите му и често е сочен за основоположник на [[Атомизъм|атомизма]]. Приблизително през 450 г. пр.н.е. Демокрит за пръв път употребява термина ''átomos'' ({{lang
През 13 век [[Алхимия|алхимикът]] [[Псевдо-Гебер]] излага постулата за „корпускуларизма“, според който всички тела притежават външен и вътрешен слой от миниатюрни частици – „корпускули“.{{hrf|Moran|2005|146}}{{hrf|Levere|2001|7}} Корпускуларизмът е подобен на теорията за атома, макар че докато атомите са приемани за неделими, корпускулите по принцип не са такива. Така например алхимиците смятат, че [[живак]]ът може да прониква в металите и да променя тяхната вътрешна структура.<ref name=pratt20070928/> Корпускуларизмът остава доминираща теория в алхимията през следващите няколко столетия.
| |||