'''Георги Маниак''' ({{Lang-|el|Γεώργιος Μανιάκης}}, {{lang-|it|Giorgio Maniace}}) (неизв. – 1043) е изтъкнат от [[хроника|хрониките]] византийски пълководец от XI век бил първоначално на служба в арменските земи ([[Малка Армения]]). Прославил се с победите си над [[араби]]те и отвоюването за империята на [[Едеса]] от [[Арабски халифат|Арабския халифат]]. Етническият му произход не е изяснен, като по въпроса съществуват различни мнения - българин от поселените след завладяването на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] аристократи във византийските арменски земи, арменец или др. По автобиографични данни, рожденото име на Маниак е ''Григор''. <ref name=LuzzatiManiace>[http://www.treccani.it/enciclopedia/giorgio-maniace_(Dizionario-Biografico)// MANIACE, Giorgio]</ref>
Георги Маниак бележи първите християнски победи, предшестващи обявяването на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]] с цел отвоюването от ръцете на неверниците на [[Свети земи|Светите земи]] с [[Божи гроб]] и възстановяването на античната римска империя и слава в [[Левант]]а и [[Ориент]]а.
