'''Захарий''' или '''Захария''' ({{lang-|el|Ζαχαρίας}}) е православен духовник, [[Скопска епархия|скопски митрополит]] от XVIII век. Захарий за пръв път се споменава в надпис от притвора на [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“]], по повод неговото посещение в манастира на 1 октомври 1776 година. При пътуването си е придружен от протосингела си Никодим Хилендарец. Авторът на една приписка от 1792 година се жалва, че по времето на митрополит Захарий [[Марков манастир|Марковият манастир „Свети Димитър“]] остава само с една сграда.<ref name="ЈЕР">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович|year= 1996|publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages=189|url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi|accessdate=3 февруари 2014 г}}</ref> Митрополит Захарий в същата година заповядва да се унищожат славянските книги в манастира и това е един от първите примери за настъпателно отношение на гръцкия висш клир към българщината довело до българския църковен проблем през следващия век.<ref>{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=55 }}</ref>
В октомври 1799 година е избран за [[Месемврийска епархия|месемврийски митрополит]]. Остава начело на катедрата в [[Несебър]] до 1801 година, когато се оттегля.<ref>{{cite book |title= Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής |last= Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων |year= 1937|publisher= Θρακικά, 8|pages= 154 - 155 | lang = el }}</ref>
