Гъргур Бранкович: Разлика между версии

| майка = [[Ирина Кантакузина]]

}}

 

През 1439 г. след като османците превземат [[Смедерево]], столицата на неговия баща Георги Бранкович, султан [[Мурад II]] назначава Гъргур за управител на бащините му земи, тъй като баща му бил потърсил спасение в Унгария.<ref> Fine, John V. A.; John Van Antwerp Fine (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. p. 531.</ref> Но понеже Гъргур замислял заговор против османците, през април 1441 г. бил хвърлен в затвора, а през май същата година заедно с брат си [[Стефан Бранкович]] бил ослепен.<ref>Новаковић, Стојан (1972). Из српске историjе. Matica srpska. p. 201. „.. и како их је 8. маја ослепио, а потом како је јуна те године Хадом-паша узео Ново Брдо и све српске градове.“</ref> През 1458 г. след смъртта на баща му, когато се стига до борба за престола над сръбските земи, Гъргур претендира за титлата за себе си или за сина си, но очевидно без успех. На следващата 1459 г. той се оттегля в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] и скоро там умира на [[16 октомври]] [[1459]] г.<ref>Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. p. 121. ISBN 978-86-7549-921-3. Гргур се повукао у Хиландар, где се замонашио, и као монах Герман убрзо умро, 16. октобра 1459.</ref>