Еничари: Разлика между версии

 

== Набиране на еничари ==

Набирани са главно от покорените немюсюлмански народи чрез т.нар. [[кръвен данък]] (''девширме''). Той се събирал на различни периоди, а децата били на възраст от 15 до 20 години.<ref>[https://istorianasveta.eu/извори/ct-menu-item-7/османска-империя/221-ферман-на-осман- Ферман на Осман II от 1621 г. относно еничарски рекрути]</ref> Наричани ''аджемиоглани'', те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. Някои започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[везир]]и. След 10 – 15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[Род (общност)|рода]] си и да научат [[турски език]]. Хаджи и молли ги възпитавали в [[Ислям|мохамеданската вяра]]. Накрая постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], където ставали отлични бойци. През XV век корпусът числял 10 000 души, за да достигне през XVII век до 150 000 д. Еничарите се подчинявали само на [[Султан на Османската империя|султана]], а техният [[ага]] бил сред най-влиятелните първенци. Когато отивали по родните места, [[помохамеданчване|помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.

 

 

== Борби срещу еничарството ==