Отваря главното меню

Промени

{{lang-el}} => {{lang|el}}
|
}}
'''Гръцката въоръжена пропаганда в Македония''' ({{lang-|el|Μακεδονικός αγώνας}}, ''Македоникос агонас'', [[катаревуса]]: ''Μακεδονικός Ἀγών'', ''Македоникос Агон'', в превод ''Македонска борба'', ''Македонска битка'') е въоръжен конфликт, условно състоял се между 1903 до 1908 година, в намиращата се под [[Османска империя|османска]] власт област [[Македония (област)|Македония]] между гръцки и български чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Тя се превръща в национална политика на Гърция, като е финансирана и организирана от правителството и династията. Гръцките части често оказват военна помощ на османската войска и правят опит за съединение с четите на [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската пропаганда в Македония]]. Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е насочена и срещу [[Румънска пропаганда сред куцовласите|румънската пропаганда сред куцовласите]] и албанското национално-революционно движение.
 
Целта на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, както и в [[Гръцко въстание в Македония (1878)|Гръцкото въстание в Македония]] от 1878 година и [[Гръцко четническо движение в Македония (1896)|Гръцкото четническо движение в Македония]] от 1896 година, е да потвърди териториалните претенциите на Гърция в Македония.
=== Идеология и действия на гръцката пропаганда ===
[[File:Greek officers who took part in the Macedonian Struggle.jpg|мини|300п|Паметна снимка на гръцки офицери, участвали във въоръжената акция в Македония. {{Br}}Първи ред: [[Василиос Панусопулос]], [[Атанасиос Сулиотис]], [[Власиос Цироянис]], [[Манусос Дерлерес]], [[Спирос Спиромилиос]], [[Алкивиадис Мосхонисиос]], [[Йоанис Аврасоглу]], [[Периклис Власис]], [[Николаос Кондогурис]], [[Йоанис Папайоану (офицер)|Йоанис Папайоану]]. {{Br}}Втори ред: Й. Кациотис, [[Василиос Капсамбелис]], [[Георгиос Мастрапас]], [[Георгиос Какулидис]], Варвициотис, [[Панайотис Спилиадис]], [[Димостенис Флориас]], [[Аристовулос Коис]], [[Панайотис Клитос]]. {{Br}}Трети ред: [[Христос Цолакопулос]], [[Неокосмос Григориадис]], [[Александрос Отонеос]], [[Георгиос Цондос]], [[Константинос Мазаракис]], неразпознат, [[Йоанис Деместихас]], [[Димитриос Какавос]], [[Константинос Буковалас]], [[Стилианос Гонатас]], [[Георгиос Томбрас]], [[Александрос Мазаракис]], [[Стилианос Мавромихалис]], [[Лукас Сакеларопулос]], [[Атанасиос Ексадактилос]]]]
Андартите сами се определят като „Македономахи“ или „Македонски бойци“ ({{lang-|el|Μακεδονομάχοι)}} и основно са описани в книгите на гръцката писателка [[Пинелопи Делта]] „[[В тайните на блатото]]“, „Македонската борба“ на Герман Каравангелис. Идеологията на самите македономахи е основана на трудовете на Йон Драгумис, описани в книгата „Кръв на мъченици и герои“ (Mαρτύρων καί Hρώων αίμα) и на „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“ на Димитриос Калапотакис. Всички те се отличават с открито насаждана омраза към българите.
 
Самият Йон Драгумис търси реванш за противопоставянето на българи и гърци още от средновековието. Призовава андартите да следват примера на [[Василий II Българоубиец]] и да гонят и убиват всички българи. Поради невъзможност на новосъздадените гръцки комитети да водят борба срещу българските революционери, неин естествен съюзник е османската власт. Проводник на тези идеи е митрополит Герман Каравангелис, който смята, че съюзът с турците ще е само временен, докато окончателно се смажат българите. Павлос Мелас смята за основна цел предотвратяването на избухване на ново българско въстание в Македония, което безспорно би доказало българския характер на областта. Кореспондира с турските каймаками и ги уверява, че борбата на андартите е насочена единствено към българите. Същевременно андартските чети няма да дават сражения на турските аскери и винаги ще се оттеглят или предават.
394 216

редакции