Борис I: Разлика между версии

'''Св. княз Борис I Михаил''' <ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 71 ISBN 954-427-216-Х </ref> (срещан и като ''Богор, Богорис''; {{Lang-|el|Βόωρίς; Βόγορίς}}; * 1-та половина на [[IX век]]; † [[2 май]] [[907]]) е български владетел, който налага [[християнство]]то и въвежда [[старобългарски език|славянската писменост]] в [[България]]. Той управлява от [[852]] до [[889]] г. и отново за кратко през [[893]] г., когато детронира първородния си син [[Владимир Расате]] и възкачва на престола другия си син [[Симеон Велики|Симеон]].

В „Списъка на българските архиепископи“, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на 12 век, Борис е наречен „василевс на българите“ ({{Lang-|el|Βορισου βασιλεως Βουλγαρων}})<ref>„Списък на българските архиепископи“ на охридския арх. Йоан Комнин, „Familiae augustae Byzantinae“, I, 174 – 175, Du Cange, 1680 (Дюканджов списък), [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu „Български старини из Македония“, стр. 565, акад. Йордан Иванов, 1931 г.]</ref>. Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон.

Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан“, а [[Васил Златарски]] констатира, че още [[Йосиф Генезий]] и [[Теофан Продължител]] титулуват Омуртаг владетел на българите ({{Lang-|el|Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς}})<ref> Joseph Genesius, ibid., p. 41; Theophanes Continuatus, ibid., p. 64,19 – 23; [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_2.html#41. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852). Б. Първо българско царство. II. Териториално разширение и политическо издигане. 2. Промяна във вътрешната и външна политика на България.]</ref>, в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата [[хан (титла)|хан]]<ref>{{златарски-1-2|29}}</ref> или [[кан (титла)|кан]],<ref>[http://www.book.store.bg/c/p-p/m-600/id-5851/12-mita-v-bylgarskata-istoria-bozhidar-dimitrov.html 12 мита в българската история]</ref><ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/albaniya.htm Страница за прабългарите]</ref> а след това – [[княз]].<ref>{{златарски-1-2}}</ref>

Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Според напълно унищожената и не подлежаща на разчитане част на [[Надпис от Балши|надписа]] от албанското село [[Балши]] (бившият голям български средновековен град [[Главеница|Главиница]]) близо до град [[Берат]] (бившият голям български средновековен град [[Берат|Бѣлградъ/Бѣлиградъ]]). Въз основа на същия надпис [[Тадеуш Василевски]] и [[Моско Москов]]<ref>Моско Москов, „Именник на българските ханове-нов прочит“, 1988 г.</ref> считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“ ({{Lang-|el|…αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο}}), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…“ ({{Lang-|el|Εβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…}}) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). III. Национализация на българската държава. 1. Междудържавното положение на България и покръстването на българите“], София, 1927 г.</ref>. Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването<ref>Михаил Ласкарис, „Датата на покръстването на българите“, 1933 г.</ref>. Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите<ref>André Vaillant, Histoire et philologie. Langues et littératures slaves du Moyen Âge / André Vaillant / Paris: EPHE École Pratique des Hautes Études, 1965</ref>. Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, [[Петър Мутафчиев]], [[Васил Гюзелев]] – превърнала се напоследък в официално приемана версия<ref>Петров, П. „За годината на налагане на християнството в България“. ­ ИИИ, т. 14 – 15, С., 1964, 588 – 589: ''„Покръстване на княз Борис и на неговия двор през пролетта на 864 г.“''</ref><ref>Петър Петров, Христо Темелски, „Църква и църковен живот в Македония“, 2003 г. </ref>, въпреки някои възражения на [[Иван Снегаров]]<ref>Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ­ ГДА, т. 5, 1956, с. 202</ref> и [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_1.htm Димитър Ангелов, „Образуване на българската народност. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Завършек на етногеничния процес 865 – 927. 1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОФИЦИАЛНА РЕЛИГИЯ“], София, 1971 г.</ref>. Българският владетел приема името на своя 24-годишен „духовен отец“ – византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III Пияницата]]. Приемането на християнството води и до законодателни промени.