Дамаск: Разлика между версии

| име-местно = {{lang-|ar|دِمَشق}}

'''Дамаск''' ({{lang-|ar|دمشق}}) е [[столица]]та на [[Сирия]], център на едноименната столична област Дамаск. Той е най-старата съществуваща столица в света.

Името ''Дамаск'' се споменава за първи път през 15 век пр.н.е. в географския списък на [[Тутмос III]] като T-m-ś-q.<ref>List I, 13 in J. Simons, ''Handbook for the Study of Egyptian Topographical Lists relating to Western Asia'', Leiden 1937. See also Y. AHARONI, ''The Land of the Bible: A Historical Geography'', London 1967, p147, No. 13.</ref> Въпреки това, етимологията на името все още не е определена точно и може да има еврейски корени. Косвено потвърждение на това е ''Dimašqa'' в [[Акадски език|акадския език]], ''T-ms-ḳw'' в [[египет]]ския, ''Dammaśq'' ({{lang-arc|דמשק}}) на [[Арамейски език|древния арамейски език]] и ''Dammeśeq'' ({{lang-|he|דמשק}}) на [[Древноеврейски език|библейския иврит]]. Акадският вариант е намерен сред в надписите, датирани от 14 век пр.н.е. в [[Амарна]]. По-късно, на арамейски език, името се появява с корен, обозначаващ „[[жилище]]“. По такъв начин, [[Кумран]]ското ''Darmeśeq'' ({{lang-arc|דרמשק}}), [[Сирийски език|сирийската]] дума ''Darmsûq'' ({{lang-syr|ܕܪܡܣܘܩ}}),<ref>{{cite web|url=http://links.jstor.org/sici?sici=0003-097X%28198805%290%3A270%3C97%3AADAHSO%3E2.0.CO%3B2-S|title=(in Book Reviews) '&#39;Ancient Damascus: A Historical Study of the Syrian City-State from Earliest Times Until Its Fall to the Assyrians in 732 BC.'&#39;, Wayne T. Pitard. Review author: Paul E. Dion, '&#39;Bulletin of the American Schools of Oriental Research'&#39;, No. 270, Ancient Syria. (май 1988), p. 98|publisher=Links.jstor.org|date=|accessdate=20 юни 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/6FbzuCS7M|archivedate=4 април 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://links.jstor.org/sici?sici=0003-097X%28197202%290%3A205%3C36%3ATSDTMB%3E2.0.CO%3B2-9|title='&#39;The Stele Dedicated to Melcarth by Ben-Hadad of Damascus'&#39;, Frank Moore Cross. '&#39;Bulletin of the American Schools of Oriental Research'&#39;, No. 205. (Feb., 1972), p. 40|publisher=Links.jstor.org|date=|accessdate=20 юни 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/6FbzvKITW|archivedate=4 април 2013}}</ref> както и [[латински език|латинското]], [[английски език|английското]] и други названия на града са заимствани от древногръцкото ''Δαμασκός'', което произхожда от арамейската дума ''דרמשק'' – „изобилстващо с вода място“.<ref>{{cite web|url=http://www.etymonline.com/index.php?term=Damascus|title=Online Etymology Dictionary|publisher=Etymonline.com|date=|accessdate=20 юни 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Fbzvzfm4|archivedate=4 април 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://en.wiktionary.org/wiki/Damascus|title=Damascus – Wiktionary|publisher=En.wiktionary.org|date=9 май 2010|accessdate=20 юни 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/6FbzwRIZk|archivedate=4 април 2013}}</ref>.

През [[85 г. пр.н.е.]] Дамаск е завладян от [[набатеи]]те, а през [[64 г. пр.н.е.]] римският пълководец [[Помпей Велики|Гней Помпей]] го присъединява към Римската империя. В града се е намирала щаб-квартирата на римските легиони, воюващи по това време с персите. Известен жител на Дамаск от този период е гръцкия историк и философ-перипатетик Николай Дамаскин ({{lang-|el|Νικολαος Δαμασκινος}}).