Разлика между версии на „Катул“

{{lang-la}} => {{lang|la}}
м (lang)
({{lang-la}} => {{lang|la}})
}}
 
'''Гай Валерий Кату̀л''' ({{lang-|la|Gaius Valerius Catullus}}) е римски поет от [[1 век пр.н.е.]]
 
== Биография ==
 
== Творчество ==
Катул е част от т.нар. „нови поети“ ({{lang-|la|poetae novi}}) или „[[неотерици]]“ (от [[старогръцки език|гръцкото]] ''neoteroi'' – „(по-)млади“). Това е група млади поети, които се противопоставят на владеещото [[римска литература|римската литература]] преклонение пред миналото и изконните римски ценности и по образеца на [[Елинизъм|елинистическите]] поети се обръщат към вътрешните преживявания и се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи таланта и начетеността им. Предпочитани са малките форми – [[лирика]], [[елегия|елегии]], [[епиграма|епиграми]], малки [[епос]]и (епилиони). Самият Катул нарича произведенията си „шеги“ ({{lang-|la|nugae}}).
 
От поезията на Катул е запазен сборник със 116 стихотворения, посветен на историка [[Корнелий Непот]]. Сборникът е бил запазен в един-единствен ръкопис, открит в началото на [[14 век]] във Верона и впоследствие изгубен.
562 580

редакции