Експресионизъм: Разлика между версии

'''Експресионизмът''' ({{lang-|la|expressio}}, ''израз'') е течение в [[Европа|европейското]] [[изкуство]], което намира израз главно в изобразителното изкуство и [[литература]]та в началото на [[20 век]]. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната [[реалност]], при което формата и [[цвят (оптика)|цветът]] са деформирани, липсва [[реализъм]] и пропорции. Терминът е изкован през 1911 г. от германския писател и публицист [[Херварт Валден]], за да обозначи не толкова ново движение в изкуството, колкото светоусещането на новото поколение творци.<ref>Рецензия на Ralf Beil, Claudia Dillmann (Hrsg.), [http://lbib.de/Gesamtkunstwerk-Expressionismus-Kunst-Film-Literatur-Theater-Tanz-und-Architektur-1905-bis-1925-67798 ''Gesamtkunstwerk Expressionismus. Kunst, Film, Literatur, Theater, Tanz und Architektur 1905 bis 1925''], lbib.de.</ref> В научно обращение е въведен от германския художествен критик [[Вилхелм Ворингер]].

Експресионизмът е направление в германското изкуство от 1905 г., когато се основава групата „Мост“ ({{lang-|de|Die Brücke}}) в [[Дрезден]] (1905 – 1913), водена от германския художник [[Ернст Лудвиг Кирхнер]], до [[1920-те|20-те]] години на 20. век. Експресионизмът се стреми към засилване на изразителността, като за целта използва опростяване на формата чак до деформация, силни цветови контрасти и дистанциране от вида на обекта. Като предшественици на експресионизма са сочени [[Винсент ван Гог]] и [[Едвард Мунк]], както и [[Пол Гоген]] и [[Пол Сезан]]. Около 1910 г. влияние върху експресионизма оказват [[Фовизъм|фовизмът]] и [[Футуризъм|футуризмът]].<ref name="Leymarie121">Jean Leymarie: ''Fauvismus'', 1959, S. 121 – 123 </ref>