Парфюм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.42.75.125 (б.), към версия на Rumensz Етикет: Отмяна |
{{lang-la,it,fr}} => {{lang|la,it,fr}} |
||
Ред 1:
[[Файл:Perfume shelf 536pix.jpg|мини]]
'''Парфюм''' ({{lang
[[Етерично масло|Натуралните масла]], които се съдържат в парфюмите и придават техния специфичен аромат, се извличат под формата на [[Смола|смоли]] и сокове от различни части на растенията (листа, цветове, плодове, корени, стъбла, кора), а по-малка част от тях – от животински секрети (мускус от елен). За направата на някои парфюми, освен естествени аромати, могат да се използват и такива, които са изкуствено създадени. Това се налага при растения, които нямат собствен аромат, но са широко популярни сред населението (водна лилия).
Ред 19:
Персийският химик Ибн Сина (известен още като Авицена) въвежда процеса за извличане на масла от цветя чрез дестилация. Това е и методът, който най-често се използва в днешни дни. Той провежда първите си експерименти с рози. Преди той да направи своето откритие течните парфюми били смес от масла и смачкани билки или листенца от цветя, която представлявала комбинация със силен аромат. Розовата вода била по-фина и мигновено придобила популярност. Както необработените съставки, така и технологията на дестилиране оказват значително влияние върху западната парфюмерия и върху развитието на науката, особено на химията.
Изкуството на парфюмерията е познато в Западна Европа от 1221 г., съдейки по рецептите на монасите от Санта Мария Новела от Флоренция, Италия. На изток през 1370 г. унгарците произвеждат парфюм, направен от ароматизирани масла, смесени с алкохолен разтвор, по заповед на Кралица Елизабет Унгарска. Тази смес е известна като унгарска вода. Изкуството на парфюмерията просперира по времето на Ренесанса в Италия, като през XVI век италиански парфюми били занесени във Франция от личния парфюмер на Катерина Медичи, Рене Флорентински ({{lang
Между XVI и XVII век парфюмите се използват предимно от богатите за прикриване на телесните миризми, които се появявали в резултат от рядко къпане. Отчасти поради това покровителство е създадена парфюмерийната индустрия. В Германия италианският бръснар Джовани Паоло Фемини създава парфюмна вода, която нарича Aqua Admirabili, която в днешни дни е известна като одеколон ({{lang
Към XVIII век ароматични растения се отглеждат в района на Грас във Франция, както и в Сицилия и Калабрия в Италия, за да задоволяват нуждите от суровини на разрастващата се парфюмна индустрия. Дори в днешни дни Италия и Франция остават центъра на европейското производство и търговия с парфюми.
|