Парфюм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.42.75.125 (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-la,it,fr}} => {{lang|la,it,fr}}
Ред 1:
[[Файл:Perfume shelf 536pix.jpg|мини]]
 
'''Парфюм''' ({{lang-|la|„per“ и „fumare“}}, буквално „чрез дим“ – има се предвид окадяване с ароматно вещество, както в религиозни ритуали, например горене на [[тамян]]) е [[аромат]]изиращо вещество на базата на [[алкохол]]и или водни разтвори на алкохоли. Най-голямата концентрация в него е на [[етерично масло|етерични масла]] (най-често [[розово масло]]), разтворени в почти чист алкохол. В парфюмите се съдържат над 300 вещества от растителен, животински и химичен произход. В качеството на универсален разтворител се използва [[етанол]] с висока концентрация (96 %)
 
[[Етерично масло|Натуралните масла]], които се съдържат в парфюмите и придават техния специфичен аромат, се извличат под формата на [[Смола|смоли]] и сокове от различни части на растенията (листа, цветове, плодове, корени, стъбла, кора), а по-малка част от тях – от животински секрети (мускус от елен). За направата на някои парфюми, освен естествени аромати, могат да се използват и такива, които са изкуствено създадени. Това се налага при растения, които нямат собствен аромат, но са широко популярни сред населението (водна лилия).
Ред 19:
Персийският химик Ибн Сина (известен още като Авицена) въвежда процеса за извличане на масла от цветя чрез дестилация. Това е и методът, който най-често се използва в днешни дни. Той провежда първите си експерименти с рози. Преди той да направи своето откритие течните парфюми били смес от масла и смачкани билки или листенца от цветя, която представлявала комбинация със силен аромат. Розовата вода била по-фина и мигновено придобила популярност. Както необработените съставки, така и технологията на дестилиране оказват значително влияние върху западната парфюмерия и върху развитието на науката, особено на химията.
 
Изкуството на парфюмерията е познато в Западна Европа от 1221 г., съдейки по рецептите на монасите от Санта Мария Новела от Флоренция, Италия. На изток през 1370 г. унгарците произвеждат парфюм, направен от ароматизирани масла, смесени с алкохолен разтвор, по заповед на Кралица Елизабет Унгарска. Тази смес е известна като унгарска вода. Изкуството на парфюмерията просперира по времето на Ренесанса в Италия, като през XVI век италиански парфюми били занесени във Франция от личния парфюмер на Катерина Медичи, Рене Флорентински ({{lang-|it| Renato il fiorentino}}). Неговата лаборатория се свързвала с покоите на Катерина Медичи чрез таен коридор и по този начин се избягвала опасността някой от парфюмите да бъде откраднат по пътя. Благодарение на Рене Флорентински Франция бързо се превръща в един от центровете на европейското производство на парфюми и козметика. Отглеждането на цветя с цел извличане на парфюмната есенция от тях започва още през XIV век и по-късно се превръща в индустрия с ключово значение за икономиката на южна Франиця.
 
Между XVI и XVII век парфюмите се използват предимно от богатите за прикриване на телесните миризми, които се появявали в резултат от рядко къпане. Отчасти поради това покровителство е създадена парфюмерийната индустрия. В Германия италианският бръснар Джовани Паоло Фемини създава парфюмна вода, която нарича Aqua Admirabili, която в днешни дни е известна като одеколон ({{lang-|fr| Eau de Cologne}}). По-късно неговият племенник Джовани Мария Фарина (чието немско име е Йохан Мария Фарина) поема бизнеса му през 1732 г.<ref>[http://cologneblog.com/history-of-mens-cologne/A Brief History of Men’s Cologne – Discover the History of Men’s Fragrances]</ref>
 
Към XVIII век ароматични растения се отглеждат в района на Грас във Франция, както и в Сицилия и Калабрия в Италия, за да задоволяват нуждите от суровини на разрастващата се парфюмна индустрия. Дори в днешни дни Италия и Франция остават центъра на европейското производство и търговия с парфюми.