Инстинкт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-la}} => {{lang|la}}
Ред 1:
'''Инстинктите''' ({{lang-|la|instinctus, минало причастие на instinguere}} – „да подтикна, да инициирам“<ref>[https://en.wiktionary.org/wiki/instinct Етимология на думата]</ref>) представляват вродени предразположености на даден [[живот|жив]] [[организъм]] да следва определено поведение. Те не се заучават, а са унаследени [[фиксирани модели на действие]] (ФМД), активизирани от повече или по-малко конкретен набор от вътрешни или външни стимули. Вродените емоции, които могат да бъдат изразени по по-гъвкави начини и заучените модели на реакция, не инстинктите, формират основното мнозинство от реакции на външни стимули у някои видове, докато при други всички те могат да бъдат отхвърлени от действията, основани на когнитивни процеси с повече [[интелект]], [[креативност]] и транс-интелектуална [[интуиция]].
 
Според [[Иван Павлов]] инстинктите са сложни безусловни [[рефлекс]]и, обезпечаващи осъществяването на жизненоважните функции на организма. Според [[Владимир Вагнер]] инстинктите не са: „стереотипи, които еднакво се повтарят от всички представители на вида, а способност, неустойчива и колебаеща се в определени наследствено фиксирани предели (шаблони) за всеки от своя вид“.<ref>Цит. по В. А. Петровский. Возвращаясъ к В. А. Вагнеру. Психологический журнал, т. 14, N 2, стр. 101</ref> В [[психоанализа]]та [[Зигмунд Фройд|Фройд]] говори за различни инстинкти, като половия, инстинкта за смъртта и др.<ref name="Стоименов и др.">Стоименов, Йордан (ред.). ''Психиатричен енциклопедичен справочник.'' АИ „Марин Дринов“, София, 2004. ISBN 954-430-987-X</ref>