Ирена Сендлерова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
{{lang-pl,de}} => {{lang|pl,de}} |
||
Ред 22:
}}
'''Ирена Станислава Сендлеро̀ва''' {{lang
Създадената от нея мрежа от хора и организации спасява около 2500 еврейски деца по време на [[Втората световна война]]. През октомври 1943 г. е арестувана от [[Гестапо]], но „Жегота“ успява да я освободи. По време на [[Варшавско въстание|Варшавското въстание]] е сестра в един от въстаническите санитарни пунктове в Мокотов. След войната работи в социалната сфера. Дълги години нейната дейност по време на окупацията е неизвестна. През 2007 и 2008 г. е номинирана за [[Нобелова награда за мир]].
Ред 35:
През 1917 г. Станислав Кшижановски умира от [[петнист тиф]], заразен от свои пациенти. През 1920 г. Янина Кшижановска се мести с дъщеря си в [[Тарчин]], а после в [[Пьотърков Трибуналски]], където живее нейното семейство. Ирена посещава тамошната гимназия. В средното училище участва в скаутското движение. В Пьотърков среща бъдещия си първи съпруг Мечислав Сендлер.
През 1927 г., след приключване на матурата, заминава за Варшава. В столицата започва да учи във Факултета по право на Варшавския университет. След две години се мести във Факултета по хуманитарни науки и започва да учи полонистика. Педагогическата си практика води във филиала на Дома за сираци на [[Януш Корчак]] „Ружичка“ ({{lang
Принадлежи към Съюза на полската демократична младеж. По време на антисемитските прояви през 30-те години във Варшавския университет, се противопоставя на блокирането на достъпа до лекционните зали и изгонването на евреите от тях. След като през октомври 1937 г. ректорът Влоджимеж Антоневич издава заповед за въвеждане на т.нар. „getto ławkowe“ (място в лекционната зала, предназначено за евреите), по време на лекции Ирена сяда до тях. Заради това се превръща в мишена за атаки от страна на студентите от Национален радикален лагер. След като става свидетел на тормоза върху нейните еврейски колежки, задрасква печата в студентската си книжка, който ѝ дава право да заема място на скамейките за християни. Заради това са ѝ спрени студентските права по време на сесията на академичната 1937/1938 година. Това решение обаче е отхвърлено от Тадеуш Котарбински, който замества ректора. Пише магистърска работа под ръководството на Вацлав Борови.
Ред 42:
=== Втората световна война ===
По време на немската окупация работи като здравен работник в центровете за здравеопазване и социални грижи, първо на ул. „Волска“ 86, после на ул. „Гроховска“ 36, където е преместена заради обвинения, че е помагала на евреи от гетото. Завършва сестрински курс на [[Полски червен кръст|Полския червен кръст]]. Мъжът ѝ, офицер от полската войска, след капитулацията на Варшава, като пленник се озовава в офицерския лагер „Волденберг“ ({{lang
През октомври 1939 г. немските власти забраняват на градската управа да се оказва каквато и да е помощ на евреите. Дават заповед също така да се уволнят всички еврейски работници. Въпреки това, група хора организирани от Ирена Сендлерова продължават да помагат на евреите. Тази група най-напред е от 5 души, после стават 10, като по-голямата част са жени. Оказването на помощ на евреите става още по-трудно след като през октомври 1940 г. е създадено [[Варшавско гето|Варшавското гето]], а месец по-късно е изолирано от града.
| |||