Дифтонг: Разлика между версии

'''Дифтонг''' ({{lang-|grc|δί-φθογγον, δί-φθογγος}}, от δίς (δῐ-) – „двукратно“ + φθόγγος – „глас, звук“, буквално „с два [[звук]]а“ или „с два [[Тон (лингвистика)|тона]]“) е комбинацията на две съседни [[гласни]] в една [[сричка]]. Обикновено в състава на дифтонга единия из компонентите е сричкообразуващ. Ако това е първият компонент, то такъв дифтонг се нарича ''низходящ'', а ако това е вторият – ''възходящ''. В ролята на несричкови компоненти най-често влизат съответствията на затворените гласни, тоест {{IPA|[w]}} и {{IPA|[j]}}, както е например в английското {{IPA|[kaɪt]}} „хвърчило“ или {{IPA|loʊ}} „нисък“. Срещат се и други варианти, като например в [[Староанглийски език|староанглийския език]] е имало низходящи дифтонги {{IPA|[æa]}} и {{IPA|[æo]}}. Рядко се срещат и равновесни дифтонги, както е например в [[Латвийски език|латвийския]] и [[Нивх (език)|нивх]].

Дифтонги, по правило, не присъстват в [[Унгарски език|унгарския]], [[Японски език|японския]] и [[Руски език|руския]] език.<ref>{{cite book|author=Реформатский А.А.|title=Введение в языкознание|edition=5|location=Москва|publisher=Аспект Пресс|year=2004|page=194|pages=536|isbn=5-7567-0326-8}}</ref> Поради тази причина, при взаимстването на дифтонг в тези езици, той обикновено се разбива на два [[монофтонг]]а или несричковата гласна се превръща в съгласна. Например, {{lang-|de|Faust}} в руския се превръща в двусричково „Фауст“.