Като '''дуалистични''' ({{lang-|la|duo}}, ''dualis'': две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни [[начало|начала]] ([[принцип]]а, [[естество|естества]], [[същност]]и), разглеждани като напълно независими едно от друго и [[антагонизъм|антагонистични]] (намиращи се в постоянна борба помежду си): [[добро]]то и [[зло]]то, силите на светлината ([[познание]]то, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, [[грях|греха]] и порочността), [[Бог]] и [[Сатана]]та. Дуализъм е всяко учение, което за разлика от [[монизъм|монизма]], възприема не едно, а две основополагащи начала. Най-широко [[термин]]ът за доброто и злото, греховността и светостта е застъпен в християнското богословие и терминология, където двете начала са доброто и злото, светлината и тъмнината и т.н. Намира приложение също в класификацията на [[философия|философските]] учения, където разбирането е по-широко, в зависимост от конкретната употреба. По-тясно значение има при [[марксизъм|марксическото]] деление на философските школи, където означава равнопоставеност на [[Материя (философия)|материята]] и [[Дух (философия)|духа]] и съответно на дефинираните от марксическата [[терминология]] философски системи на [[материализъм]] и [[идеализъм]] – терминология, която по инерция продължава да се употребява в ограничена част от днешните философски среди в [[България]]. В по-широк смисъл и предимно като [[епитет]] думата се употребява в [[политология]]та, [[социология]]та и др.
В по-тесен смисъл понятието се отнася за [[гностицизъм|гностическите]] [[теогония|теогонични]] и [[космогония|космогонични]] митове, обясняващи присъствието на злото и човешката грешност в света ([[ентропия]]та), като творение на вечно противопоставящия се на доброто и Бога [[Дявол]].
