|
}}
'''Вирусът''' ({{lang-|la|virus}} – „отрова“) е микроскопичен [[патоген]], който инфектира [[клетка|клетки]] в живи [[организми]]. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за [[самовъзпроизвеждане]]. Те са много малки, с размери 15 – 350 [[nm]], и са видими само с [[електронен микроскоп]]. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът ''вирус'' обикновено обозначава тези частици, които заразяват [[еукариот]]ни организми (всички [[Многоклетъчно|многоклетъчни]] и много [[Едноклетъчен организъм|едноклетъчни организми]]), а терминът ''[[бактериофаг]]'' или ''[[фаг]]'' – тези заразяващи [[прокариот]]ни организми ([[Бактерия|бактерии]] и бактериоподобни доядрени организми). Обикновено тези частици носят малко количество [[нуклеинова киселина]] (или [[ДНК]], или [[РНК]], но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина, вирусът се групира най-общо на [[РНК вирус|РНК-вируси]] и ДНК-вируси, като нуклеиновата киселина може да бъде едно- или двуверижна, защитена от обвивка, съдържаща [[белтък|белтъци]], [[липид]]и, [[въглехидрат]]и или комбинация от тях. Вирусите не могат да се [[Размножаване|размножават]] в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни [[паразити]], които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката [[гостоприемник]] да синтезира вирусноспецифични [[Макромолекула|макромолекули]].
== История на изследванията ==
По структура вирусите се делят на два вида:
* Прости вируси – изградени са от два компонента нуклеинова киселина (''нуклеоид'') и белтъчна обвивка (''капсид''). Нуклеиновата киселина е разположена във вътрешността и е обградена от белтъчната обвивка. Капсидът е изграден от еднакви по строеж и разположение белтъчни единици, наречени ''капсомери''. Капсомерите съдържат една или повече белтъчни [[молекули]]. Осигуряват стабилността на [[нуклеотид]]а извън клетката и подпомагат [[адсорбция]]та на вируса при проникването му в клетката.
* Сложни вируси – освен нуклеинова киселина и белтъчна обвивка имат и допълнителна, различна по състав липопротеинна или фосфолипопротеинна обвивка, наречена ''пеплос'' ({{Lang-|el|дреха}}) или ''суперкапсид''. Той придава формата на вируса. Върху суперкапсидът се формират гликопротеинни израстъци, наречени ''пепломери''. Те са разположени симетрично. Суперкапсидът се образува по време на узряването на вирусната частица и преминаването ѝ през [[Ядрена мембрана|ядрената]] или [[цитоплазмена мембрана]].
По своята същност вирусите се делят на:
|
