|
==== Kостен мозък ====
{{Основна|Костен мозък}}
Костният мозък ({{lang-|la|medulla ossea}}) бива червен и жълт. Червеният е основен кръвообразуващ имунен орган, който запълва спонгиозната тъкан на плоските и късите [[кост]]и и [[Епифиза (остеология)|епифизите]] на дългите кости. Най-голямо е количеството му в млада възраст когато запълва и дифизите на тръбестите кости. Жълтият се среща в дифизите на тръбестите кости при възрастните животни и хора. Той е съставен от дегенерирала ретикуларна тъкан, чиито клетки са вмастени. Между червения и жълтия костен мозък не съществува рязка граница, защото и в червеният костен мозък част от клетките са вмастени. Между стромата и съдовете на червения костен мозък се разполагат хемопоезните клетки: стволови и полустволови, както и различни стадии на зреещи еритробласти, [[миелоцит]]и, [[гранулоцит]]и, лимфобласти, [[В-лимфоцит]]и, [[макрофаги]] и др. Хемопоезните клетки се струпват на островчета, а сред тях се срещат малки струпвания от костномозъчни [[лимфоцит]]и, наречени нулеви лимфоцити, както и [[моноцит]]и.
==== Тимус ====
{{Основна|Тимус}}
Тимусът ({{lang-|la|thymus}}) е централен орган на лимфоцитопоезата и имуногенезата. Той има делчест строеж, а всяко делче притежава кора и сърцевина. Кората е просмукана с [[Т-лимфоцит]]и. В подкапсулната зона на кората на делчетата се разполагат големи лимфоидни клетки (лимфобласти), които под влияние на [[хормон]]а [[тимозин]] се разрастват и делят. Тези Т-лимфобласти, предшественици на Т-лимфоцити, идват от костния мозък. Получаващите се от Т-лимфобластите Т-лимфоцити попадат в [[кръвообращение|кръвния ток]], без да преминават през сърцевината на делчетата. В сърцевината се разполагат Т-лимфоцити от друг тип. Двата типа Т-лимфоцити се отличават помежду си по своите рецептори и маркери. Лимфоцитите от кората и сърцевината на тимуса попадат в периферните лимфопоезни органи – [[Лимфен възел|лимфните възли]] и [[далак]]а, където узряват в 3 подкласа: антиген реактивни килъри, хелпери и супресори. Но в кръвния ток попадат само тези лимфоцити, които са „обучени“ да разпознават „своето“ от „чуждото“. Лимфоцитите, които са придобили рецептори към собствените антигени, по правило загиват в тимуса. Но когато по неизвестни причини тези Т-лимфоцити попаднат в [[кръв]]та, тогава настъпва автоимунна реакция.
Тимусът играе важна роля в процесите на кръвообразуване, като образува тимус-зависими лимфоцити (Т-лимфоцити), също и в селекцията, регулацията, пролиферацията и деференцирането на лимфоцитите в периферните лимфообразуващи органи, което се осъществява от хормона тимозин.
==== Фабрициева торбичка ====
{{Основна|Фабрициева торбичка}}
Фабрициевата торбичка ({{lang-|la|bursa fabricii}}) представлява орган, характерен само за птиците. Той се намира между дорзалната стена на [[клоака]]та и [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]]. В структорно отношение торбичката на Фабриций наподобява тимуса. Тя е кълбовидна торбичка, чиято стена е построена подобно на стената на [[дебело черво|дебелото черво]], при което нейната [[лигавица]] образува високи гънки в чиято проприя се разполагат нагъсто В-лимфоцити и В-имунобласти. Проприята на бурзата се разполага подобно на [[съединителна тъкан|съединителната тъкан]], която огражда делчетата на тимуса и определя нейното структорно сходство с тимуса.
Функцията на фабрициевата торбичка е да контролира дейността на хуморалната част на имунната система, проявяваща се в изработването на антитела, докато тимусът контролира лимфоидната система, която осигурява клетъчния имунен отговор.
[[Файл:Macs killing cancer cell.jpg|мини|[[Макрофаг]]и, атакуващи [[рак (болест)|ракова]] [[клетка]]]]
{{Основна|Далак}}
Далакът ({{lang-|la|splen}}) e най-сложно устроеният кръвообразуващ орган. Отвън той е покрит с капсула, от която излизат септи (трабекули). Тя е изградена от 2 слоя: външен (съединителнотъканен) и вътрешен (глаткомускулен). Наблюдават се видови особености в разположението на мускулните клетки и капсулата. При преживните те се струпват в снопчета, свързани с еластинови влакна, при [[месоядни]]те мускулните клетки се преплитат мрежовидно, а при [[кон]]я те са разположени отвестно една над друга. Пространството между капсулата и трабекулите е изпълнено с ретикуларни клетки и [[червени кръвни клетки]], които заедно с [[бели кръвни клетки|белите кръвни клетки]] образуват далачната пулпа. Последната бива:
* '''Бяла далачна пулпа''' – това е мястото, където се локализират имунокомпетентните клетки. Тя представлява съвкупност от малпигиеви телца – особен вид лимфни фоликули, през вътрешността на които протича една [[артериола]]. Фоликулите образуват лимфоцити, с които се обогатява кръвта.
* '''Червена далачна пулпа''' – представлява разположените между малпигиевите телца съставки на пулпата на далака: ретикуларни клетки, червени кръвни клетки, венозни синуси, кръвни [[капиляр]]и, разпадащи се кръвни клетки и кръвни пигменти, които се задържат в [[цитоплазма]]та на ретикуларните клетки на червената пулпа – макрофагите.
==== Лимфни възли ====
{{Основна|Лимфни възли}}
Лимфните възли ({{lang-|la|nodus lymphoideus}}) представляват биологични филтри, разположени на пътя на лимфоносните съдове, които контролират протичащата през тях [[лимфа]]. Те са сферични, овални или бъбрековидни органи с размери от 1 до няколко сантиметра. Едната страна на лимфните възли е леко вдлъбната и се нарича врата ({{lang-|la|hilus}}). През нея навлизат [[артерия|артериите]] и излизат [[вена|вените]] и изводните лимфоносни съдове. Донасящите лимфата [[лимфни съдове]] ({{lang-|la|vasa afferentes}}) навлизат през обвивката на възлите откъм изпъкналата страна при [[преживни]]те, месоядните и [[еднокопитни]]те животни, а при [[свиня]]та откъм хилуса. Отвън възлите са покрити с капсула, която изпраща във вътрешността им прегради (трабекули или септи). Цялата вътрешност на лимфните възли между капсулата и трабекулите при всички животни е изпълнена с ретикуларна тъкан, между клетките на която се разполагат гъсти маси от лимфоцити, с които образуват оформената лимфо-ретикуларна система на възлите, която под капсулата формира кората на лимфния възел, а във вътрешността – сърцевината. В бримките на ретикуларанта тъкан на възлите се разполагат лимфоцити, лимфобласти, макрофаги и др. Централната част на фоликулите се нарича размножителен център. Дентритните клетки на централните части на фоликулите са особена разновидност на макрофаги, които притежават способност да фиксират с помощта на рецептори имуноглобулини, а чрез тях и антитела, предизвикващи имунния отговор.
Паракортикалната зона на лимфните възли се нарича тимусзависима зона, защото съдържа главно Т-лимфоцити. Именно в тази зона настъпват пролиферация и бластна трансформация на Т-клетките и превръщането им в Т-ефекторни клетки (килъри и др.).
[[Файл:SEM blood cells.jpg|мини|[[Сканиращ електронен микроскоп|Сканираща електронна микроскопия]] показваща [[еритроцит]]и, различни видове [[бели кръвни клетки]] и [[тромбоцит]]и]]
{{Основна|Сливици}}
Сливиците ({{lang-|la|tonsillae}}) представлят органи, които са част от лимфоепителния фарингеален пръстен, който огражда входа към [[дихателна система|дихателния]] и [[храносмилателна система|храносмилателния път]]. Сливиците се подразделят на сливици с трапчинки и сливици без трапчинки.
* '''Сливици с трапчинки''' ({{lang-|la|foveolae tonsillares}}) – представляват овални образования, получени от нагъването на [[лигавица]]та в посока към подлежащите тъкани. Трапчинките на сливиците (крипти), които са на брой от 5 до 10 и повече при отделни видове сливици, при различните животни се разклоняват и образуват вторични трапчинки. [[Епителна тъкан|Епителят]] на лигавицата на сливицата е многослоен плосък невроговен, който е просмукан от лимфоцити, между които има и гранулоцити, излизащи от съдовете, които кръвоснабдяват сливиците. Лимфоцитите се образуват в лимфните фоликули и се насочват в проприята, където образуват дифузната част на сливиците и в епитела. [[Микроорганизми]]те и други чужди вещества, които попадат върху сливиците и техните трапчинки, се фагоцитират от гранулоцитите, които загиват масово. Сливици с трапчинки са небцовите сливици при коня, преживните, свинята и човека, тубарната сливица ({{lang-|la|tonsilla tubaria}}) при свинята и надграклянната сливица ({{lang-|la|tonsilla paraepiglotica}}) при свинята, [[коза]]та и [[овца]]та.
* '''Сливици без трапчинки''' – представляват една по-широка и по-дебела гънка на лигавицата. Такива са небцовите сливици при месоядните, фарингеалната тонзила при всички домашни животни и при човека, и тубарната тонзила при приживните.
==== Лимфни фоликули ====
Лимфните фоликули ({{lang-|la|folliculi lymphatici}}) са малки кълбовидни или яйцевидни струпвания, които имат способност да образуват ломфоцити. Лимфните фоликули се образуват навсякъде, където се среща и дифузната лимфна тъкан, където предпазват от проникването на чужди вредители. Образуваните от лимфните фоликули лимфоцити преминават на повърхността на органите, където отделят [[ензими]] и образуват антитела.
==== Дифузна лимфна тъкан ====
|
