Мускул: Разлика между версии

'''Мускул''' ({{lang-|la|на=от|musculus}}, „[[Мишки|мишле]]“) се нарича основната анатомична единица на [[мускулна система|мускулната система]], част от [[опорно-двигателна система|опорно-двигателната система]] на висшите [[животни]], образувана от средния зародишен лист на [[ембрион]]ите. Мускулите са еднакво устроени органи, които имат способността да се съкращават и разпускат. Функцията на мускулите е да упражняват статично въздействие или да предизвикват движение на части от тялото, включително на вътрешни органи. Движенията на тялото са резултат от съвместната работа на нервната и мускулната система. Движението е една от най-важните разлики между животните и [[растения]]та.

Лейомиогенезата ({{lang-|la|leiomyogenesis}}) се осъществява от два източника. Основната маса на гладката мускулатура изграждаща вътрешните органи произлиза от мезенхима, получен от висцералната мезодерма. Миоепителните гладкомускулни клетки възникват от [[ектодерма]]та. Залагането им във вътрешните органи става на определени места като струпване на мезенхимни клетки (лейомиобласти), които постепенно се удължават, а в цитоплазмата им се появяват протомиофибрили. Първоначално те се свързват мрежовидно, но по-късно се прилепват помежду си плътно.

Рабдомиогенезата ({{lang-|la|rhabdomyogenesis}}) на мускулите на трупа се образува от мезенхима, получен от миотомите. Мускулната тъкан на крайниците се образува от миотомите от областта на [[шия]]та и пояса. Скелетно-мускулните влакна представляват симпласти, които произлизат от мезенхима. Чрез деление, разрастване и диференциране се превръщат в миобласти. Това са вретеновидни клетки, в чиято цитоплазма се появяват първични миофибрили. Те притежават контрактилна способност още в ранна ембрионална фаза. Миобластите притежават по едно ядро, което впоследствие се дели многократно, увеличава се количеството на цитоплазмата, натрупва се гликоген и се увеличава броя на миофибрилите без да се дели тялото на мускулното вретено.