Битка при Кастийон: Разлика между версии

командващ1 = [[Джон Талбът]], 1-ви ърлграф на Шрюсбъри † |

'''Битката при Кастийон''' е последната [[битка]] по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]]. Тя се води между войски на [[Англия]] от една страна и [[Франция]] и [[Бретан]] от друга на [[17 юли]] [[1453]] край град [[Кастийон ла Батай|Кастийон]] в [[Гаскония]]. Битката се смята и за първата в западноевропейскатаисторията историяна Западн Европа, при която решаващ фактор е [[артилерия]]та.

След като французите превземат [[Бордо]] през [[1451]] година, [[Стогодишна война|Стогодишната война]] изглежда към края си. След тристагодишно английско управление, обаче, гражданите на Бордо се считат за англичани и изпращат пратеници до [[Хенри VІ]] с искане да си възвърне провинцията.

На [[17 октомври]] [[1452]] година, [[Джон Талбът]], 1-ви ърлграф на [[Шрюсбъри]], дебаркира близо до Бордо с 3 000 войници и стрелци. Френският гарнизон е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от [[Гаскония]] последва примера на Бордо и приветства англичаните.

Талбът получава като подкрепление още 3 000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия обсажда Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военначалници) и си поставя за цел да вдигне обсадата. Френският главнокомандващ, [[Жан Бюро]], страхувайки се от Талбът, нарежда на армията си (между 7 000 и 10 000 души) да огради лагера с ров и [[палисада]], и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки численото си превъзходство, французите дори и не предприемат опит да оградят Кастийон, а приемат този изключително защитен план.

Няколко часа след това предварително стълкновение, пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът (след текато са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От граските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните, това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.

[[Талбът]] прибързано реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската [[армия]]. Самият Талбът не участва пряко в битката директно. Преди време той е бил пленен и освободен при условие, че няма да се бие срещу французите, и това не му позволява да вдигне оръжие срещу тях.

След около час, [[кавалерия]]та на бретанците, изпратена от [[херцог]]а на [[Бретан]], пристига и атакува десния [[фланг]] на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.

След умопомрачението на [[Хенри VІ]] и последвалото избухване на [[войната на розите]], англичаните вече не са в състояние да претендират за френския [[трон]] и губят всички свои територии на континента (с изключение на [[Кале (град)|Кале]]).