Линеен кораб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en,de,ja,no}} => {{lang|en,de,ja,no}}
Ред 2:
[[Файл:HMS Dreadnought 1906.jpg|мини|400px|„[[Дредноут (линеен кораб, 1906)|Дредноут]]“ – родоначалникът на [[класификация на корабите|класа]] на линкорите]]
[[Файл:Yamato during Trial Service.jpg|мини|400px|„[[Ямато (кораб)|Ямато]]“ – един от двата най-големи линкора в историята]]
'''Линеен кораб''' ({{lang-|en|Battleship}}) е [[класификация на корабите|клас]] на най-мощните артилерийски [[корабна броня|бронирани]] кораби на [[XX век|XX столетие]]. До началото на [[Втората световна война]] линейните кораби са символ на могъществото на [[Военноморски сили|ВМС]] на морските държави – средство за осигуряване на [[Господство по море|господството на морските]] [[Театър (военно дело)|ТВД]]. Линейните кораби са предназначени: за нанасяне на мощни артилерийски удари по корабите на противника (преди всичко по себеподобните линейни кораби), за осигуряване на бойната устойчивост на съединенията и за разрушаване на стратегическите брегови обекти на противника.
* в широк смисъл, това е кораб, предназначен за водене на [[бойни действия]] в състава на [[ескадра|ескадри]];
* в традиционното си значение (също съкратено '''линкор''') е [[класификация на корабите|клас]] тежко [[корабна броня|бронирани]] [[артилерия|артилерийски]] бойни [[кораб]]и с [[водоизместимост]] от 20 до 70 хиляди [[регистров тон|тона]], [[дължина]] от 150 до 280 [[метър|м]], при [[калибър]] на [[оръдие|оръдията]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]] 280 – 460 [[милиметър|мм]], с [[екипаж]] от 1500 – 2800 човека.
Ред 15:
Линкор е съкратеното име на възродения през 1907 г., в [[Военноморски флот на Русия|руския флот]], название на класа: „линеен кораб“, под влиянието на тактиката на използването в бой на ескадрените броненосци в [[Битка при Цушима|Цушимското сражение]]. Съществува мнение, че в Русия през 1907 г., названието на този клас бойни кораби, е отново учредено в памет на старинните дървени [[Линеен кораб (ветроход)|ветроходни линейни кораби]]<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/МЭСБЕ/Линейный_корабль Линейный корабль]//Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 4 т. – СПб., 1907 – 1909.</ref>. Първоначално се предполага, че за построените по-рано руски ескадрени броненосци и проектираният за руския флот броненосец от „[[Дредноут (клас кораби)|дредноутен тип]]“, ще се приеме [[линейна тактика|линейната тактика]] за използването в бой в състава на ескадрата, обаче от нея скоро се отказват. Фактически, през 1907 г. в руския флот към класа „линеен кораб“ са отнесени всички ескадрени броненосци довоенна постройка, ескадрените броненосци „преддредноутен тип“, със завършено построяване в хода на [[Руско-японска война|руско-японската война]] и проектираният ескадрен броненосец „дредноутен тип“.
 
Англоезичният непълен аналог на руския термин „линкор“ – {{lang-|en|battleship}} (дословно: боен кораб) произлиза по подобен начин – от английския термин, обозначаващ ветроходният линеен кораб. През 1794 г. термина {{lang-|en|line-of-battle ship}} – ''кораб от бойната линия'' – съкратено е записан като {{lang-|en|battle ship}}. Впоследствие той се употребява по отношение на всеки един боен кораб. От края на 1880-те години неофициално него в [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралския Британски флот]] най-често започват да употребяват към [[Броненосец#Ескадрен броненосец|ескадрените броненосци]]. През 1892 г. прекласификацията в британския флот нарича с думата „battleship“ класа на свръхтежките кораби, където попадат няколко особо тежки ескадрени броненосеца.
 
== Дредноутите. „Само големи оръдия“ ==
Ред 499:
[[Файл:USS Nevada 1925 SLV Green.jpg|мини|250px|Линкора „Невада“]] Почти пълен аналог на „делауеърите“ стават двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Флорида“|Флорида]]“, заложени през 1909 г. Двата носят парни турбини, а като противоминна артилерия за първи път са поставени най-новите 127-мм оръдия<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 71}}</ref>. Тъй като във Великобритания вече се залагат линкори с 343-мм оръдия, [[президент на САЩ|президента на САЩ]] [[Теодор Рузвелт]] изисква да се премине на калибър 356 мм<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 87}}</ref>, но технически проблеми принуждават да се построи следващата двойка линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Уайоминг“|Уайоминг]]“ с 305-мм оръдия, макар тяхната огнева мощ да е усилена както благодарение на увеличаването на броя оръдия, така и за сметка на удължаването на стволовете до 50 калибра<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 88}}</ref>. Тези кораби са заложени през 1910 г. Първите американски линкори с артилерия калибър 356 мм стават двата от типа „[[Линейни кораби тип „Ню Йорк“|Ню Йорк]]“. По същество, проекта повтаря „Уайоминг“, но от по-мощните оръдия е поставен по-малък брой<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 95}}</ref>. Недоволни от икономичността на своите първи турбини, моряците също вземат погрешното решение да ги заменят с парни машини<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 96}}</ref>. Двата линкора са заложени през 1911 г.
[[Файл:USS Colorado (BB-45) New York 1932.jpg|мини|ляво|250px|Линкора „Колорадо“]]
Етапен за американския флот, а също и за световното корабостроене става проекта „[[Линейни кораби тип „Невада“|Невада]]“. На тези кораби, строителството на които започва през 1912 г., след дълго прекъсване е използвана схемата за бронева защита „всичко или нищо“ ({{lang-|en|All or nothing}}), първоначално тя се нарича „френска“, вече я назовават „[[всичко или нищо (система за брониране)|американска]]“. Идеята ѝ се заключава в създаването на своеобразна бронирана кутия в централната част на кораба, която защитава всички жизнено важни центрове, като бронята е с максималното възможна дебелина. При това крайщата на кораба остават съвършено небронирани, но в условията на боеве на големи дистанции, за каквито се готви флота на САЩ, това изглежда като незначителна жертва. Отличителната особеност на този типа е лошата управляемост и ниската скорост, поради което те, по времето на Първата световна война са използвани, както и линкорите от типа „Саут Каролина“ за охрана на [[конвой|конвои]].
 
Последващите американски линкори стават развитие на проекта „Невада“ и се именуват в американския флот „[[Стандартен линкор|стандартни линкори]]“. В периода 1913 – 1914 г. са заложени двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Пенсилвания“|Пенсилвания]]“. Те стават увеличен вариант на „Невадите“ с артилерия, разположена в триоръдейни кули и с увеличена скорост на хода. Трите кораба на типа „[[Линейни кораби тип „Ню Мексико“|Ню Мексико]]“, към строителството на които пристъпват през 1915 г., получават новите 356-мм оръдия. До края на Първата световна война САЩ успяват да заложат още една двойка линкори с 356-мм артилерия – типа „[[Линейни кораби тип „Тенеси“|Тенеси]]“, в периода 1916 – 1917 г. Ако не се броят неголемите изменения в архитектурата, те, като цяло, са подобни на предшествениците. Венеца в развитието на американските линкори, заложени в годините на Първата световна война стават корабите от типа „[[Линейни кораби тип „Колорадо“|Колорадо]]“. На тях преминават към калибъра 406 мм, още повече увеличаващ ударната им сила. Планира се да се построят четири линкора от този тип, заложени в периода 1917 – 1920 г., но според решенията на Вашингтонската конференция е разрешено да се достроят само три. На двата последни типа кораба има турбоелектрическа енергетична установка, която при линкорите на другите флотове не се използва.
Ред 757:
{{main|Линеен крайцер}}
[[Файл:HMS Invincible (1907) British Battleship.jpg|мини|250px|Линейният крайцер „Инвинсибъл“]]
Линейните крайцери, появили се в края на 1900-те години, стават последващо развитие на [[Броненосен крайцер|броненосните крайцери]]. Преоценката на резултатите от дейността на крайцерския отряд на адмирал Камимура в хода на [[Руско-японска война|руско-японската война]], води у адмиралите в редица страни до желанието да се създаде тип кораб, който да съответства на линкорите така, както броненосните крайцери на броненосците. Специален комитет на британското Адмиралтейство под ръководството на адмирал Фишър стига до извода за необходимост от поставянето на новите кораби на оръдия от максимално достъпния тогава калибър – 305 мм<ref>{{cite|автор = Burr L|заглавие = British battlecruisers. 1914 – 1918|серия = New Vanguard|место = Oxford|издателство = Osprey Publishing Ltd|година = 2006|страници = 5|isbn = 1-84603-008-0}}</ref>. Стремежа да се даде много по-голяма, отколкото на „Дредноут“ скорост, при ограничената водоизместимост води до съществено отслабване на броневата защита. Така се появяват родоначалниците на новия клас – линейните крайцери от типа „[[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|Инвинсибъл]]“ ({{lang-|en|Invincible}}), вступившие в строй в 1908 – 1909 годах.
 
Първоначално новите кораби се наричат ескадрени крайцери, но към момента на влизането им в строй получават класификацията „линейни крайцери“ ({{lang-|en|battlecruiser}})<ref>{{cite|автор = Мужеников В. Б.|заглавие = Линейные крейсера Германии|серия = Боевые корабли мира|место = СпБ|издателство = Корабли и сражения|година = 1998|страници = 2|isbn = }}</ref>. На новият клас се възлагат следните задачи:
 
• разузнаване с бой;
Ред 771:
• бързо обкръжаване на противника в хода на бойните действия<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 49}}</ref>.
[[Файл:HMS Hood (51) - March 17, 1924.jpg|мини|ляво|250px|Линейният крайцер „[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Худ]]“]]
Военноморската общественост приема новият клас ''capital ships'' нееднозначно, особени нарекания предизвиква слабата и непълна бронева защита. Въпреки това, британският флот продължава развитието на този тип, построявайки отначало 3 крайцера от типа „[[Линейни крайцери тип „Индефатигейбъл“|Индефатигейбъл]]“ ({{lang-|en|Indefatigable}}) – усъвършенствана версия на „Инвинсибъл“, а след това преминава към построяването на линейни крайцери с артилерия калибър 343 мм. Те са 3 крайцера от типа „[[Линейни крайцери тип „Лайън“|Лайън]]“ ({{lang-|en|Lion}}), а също построеният в единствен екземпляр „[[Тайгър (линеен крайцер, 1913)|Тайгър]]“ ({{lang-|en|Tiger}})<ref>{{cite|автор = Балакин С. В. Кофман В. Л.|заглавие = Дредноуты|серия = Флот|место = Москва|издателство = Техника-Молодёжи|година = 2004|страници = 32|isbn = 5-93848-008-6}}</ref>. Тези кораби вече надминават съвременните им линкори по размери, доста са бързоходни, но тяхното брониране, макар и да се усилва по сравнение с „Инвинсибъл“, все така не отговаря на изискванията за бой с аналогично въоръжен противник<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|серия = |место = СпБ|издателство = Галея-Принт|година = 2008|страници = 13|isbn = 978-5-8172-0132-1}}</ref>.
 
Вече в хода на Първата световна война, англичаните продължават строителството на линейни крайцери в съответствие с концепцията на върналият се към ръководството Фишър – максималната възможна скорост в съчетание с максимално силно въоръжение, но при слабо брониране. В резултат Кралският флот получава 2 линейни крайцера от типа „[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“, а също 2 леки линейни крайцера от типа „[[Корейджъс (линеен крайцер, 1916)|Корейджъс]]“ и 1 от типа „[[Фюриъс (линеен крайцер, 1916)|Фюриъс]]“, като последният започват да преустрайват на полусамолетоносач още преди влизането му в строй. Последният линеен крайцер на Великобритания, въведен в строй, става „[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Худ]]“, като неговият проект е значително изменен след неудачното за британските линейни крайцери Ютландско сражение. Бронирането на кораба е рязко усилено, и той фактически става линкор-крайцер, т.е. пълноценен линеен крайцер.
[[Файл:Bundesarchiv Bild 134-B0032, Großer Kreuzer Goeben.jpg|мини|250px|Линейният крайцер „[[Гьобен (линеен крайцер, 1911)|Гьобен]]“]]
Много по-различен подход към проектирането на линейни крайцери имат германските военни корабостроители. В определена степен жертвайки мореходността, далечината на плаване и даже огнева мощ, те отделят много голямо внимание на [[живучест]]та на (в т.ч. и бронезащитата) своите линейни крайцери. Още първият германски линеен крайцер „[[Фон дер Тан (линеен крайцер, 1909)|Фон дер Тан]]“ ({{lang-|de|Von der Tann}}), отстъпвайки на „Инвинсибъл“ по тегло на бордовия залп, чувствително превъзхожда британските си аналози по защитеност<ref>{{cite|автор = Staff G.|заглавие = German battlecruisers. 1914 – 1918|серия = New Vanguard|место = Oxford|издательство = Osprey Publishing Ltd | година = 2003|страници = 6|isbn= 1-84603-009-9}}</ref>.
 
Впоследствие, развивайки успешният проект, Германия въвежда в състава на своя флот линейните крайцери от типа „[[Линейни крайцери тип „Молтке“|Молтке]]“ ({{lang-|de|Moltke}}) (2 единици) и техният усъвършенстван вариант – „[[Зайдлиц (линеен крайцер, 1912)|Зайдлиц]]“ ({{lang-|de|Seydlitz}}). След това германският флот се попълва от линейни крайцери с артилерия калибър 305-мм, против 280-мм на ранните кораби. Това са „[[Дерфлингер (линеен крайцер, 1913)|Дерфлингер]]“ ({{lang-|de|Derfflinger}}), „[[Лютцов (линеен крайцер, 1913)|Лютцов]]“ ({{lang-|de|Lützow}}) и „[[Хинденбург (линеен крайцер, 1915)|Хинденбург]]“ ({{lang-|de|Hindenburg}}) – по мнение на експертите, най-удачните линейни крайцери по времето на Първата световна война.
[[Файл:Japanese battleship Kongo.jpg|мини|ляво|250px|Линейният крайцер „Конго“]]
Още в хода на войната, немците залагат 4 линейни крайцера от типа „[[Линейни крайцери тип „Макензен“|Макензен]]“ ({{lang-|de|Mackensen}})<ref>{{cite|автор = Мужеников В. Б.|заглавие = Линейные крейсера Германии|серия = Боевые корабли мира|место = СпБ|издателство = Корабли и сражения|година = 1998|страници = 132|isbn = }}</ref> и 3 от типа „[[Линейни крайцери тип „Eрзац Йорк“|Ерзац Йорк]]“ ({{lang-|de|Ersatz Yorck}}). Първите носят артилерия калибър 350-мм, на вторите е планирано да се поставят 380-мм оръдия<ref>{{cite|автор = Мужеников В. Б.|заглавие = Линейные крейсера Германии|страници = 140}}</ref>. Двата типа се отличават с мощна бронева защита при умерена скорост на хода, но до края на войната нито един от строените кораби не влиза в строй.
 
Линейни крайцери пожеват също да имат Япония и Русия. Японският флот получава в периода 1913 – 1915 г. 4 кораба от типа „[[Линейни крайцери тип „Конго“|Конго]]“ ({{lang-|ja|金剛}}) – мощно въоръжени, бързоходни, но слабо защитени<ref>{{cite|автор = Рубанов О. А.|заглавие = Линейные крейсера Японии|серия = Боевые корабли мира|место = СПб.|издателство = Муниров |година = 2005|страници = 6,7,11|isbn = 5-98830-004-9 }}</ref>. Руският императорски флот строи 4 единици от типа „[[Линейни крайцери тип „Измаил“|Измаил]]“, отличаващи се с много мощно въоръжение, достойна скорост и нелоша защита, превъзхождащи по всички отношения линкорите от типа „Гангут“<ref>{{cite|автор = Виноградов С. Е.|заглавие = «Измаил»: сверхдредноут Российской империи|издание = Морская коллекция|година = 2001|брой = 1|страници = 20}}</ref>. Първите 3 кораба са спуснати на вода през 1915 г., но впоследствие, поради трудностите на военните години, тяхното построяване рязко се забавя и, в крайна сметка е прекратено<ref>{{cite|автор = Виноградов С.Е|заглавие = «Измаил»: сверхдредноут Российской империи|страници = 34}}</ref>.
 
== Линкорите в Първата световна война ==
Ред 1267:
В заключителният етап от войната функциите на линкорите се свеждат до артилерийска бомбардировка на крайбрежията и защита на самолетоносачите. Най-големите в света линкори, японските „[[Ямато (кораб)|Ямато]]“ и „[[Мусаши (кораб)|Мусаши]]“ са потопени от авиация, така и без да влязат в бой с американските кораби.
 
Обаче с линкорите все пак все още се налага да се съобразяват. Така например линкора „[[Тирпиц]]“ само със своето присъствие в [[Норвегия]] заплашва арктическите конвои за СССР и сковава значителни сили на британския флот<ref group="Бележки">Заради пасивната си роля във войната норвежците наричат линкора „Самотната кралица на Севера“ ({{lang-|no|Den ensomme Nordens Dronning}})</ref>. Скрит в норвежките [[фиорд]]и и защитен от наземните зенитни оръдия, той е значително повреден от английските подводни минилодки, а по-късно е потопен от свръхтежките бомби „[[Tallboy (бомба)|Толбой]]“ на английските [[бомбардировач]]и.
 
Действащият заедно с „Тирпиц“ „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]“, през 1943 г., се среща с английския линкор „[[Дук оф Йорк (линеен кораб, 1940)|HMS Duke of York (1940)]]“ („Дук оф Йорк“), тежкия крайцер „[[Тежки крайцери тип „Норфолк“|Норфолк]]“, лекия крайцер „[[Джамайка (лек крайцер, 1940)|Ямайка]]“ и разрушители и [[Битка при Нордкап|е потопен]]. Еднотипният му „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнейзенау]]“ при прорива от Брест в Норвегия през [[Ла Манш]] ([[Операция Цербер]]) е тежко повреден от английската авиация (частичен взрив на боезапаса) и не излиза от ремонт до края на войната.