Уикипедия

Мирча Стари: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-ro}} => {{lang|ro}}
Ред 6:
| починал-място =
}}
'''Мирчо Стари''' ({{lang-|ro|Mircea cel Bătrân}}, Мѝрчя чел Батръ̀н) ([[1355]] – [[1418]]) е владетел на [[Влашко]] от [[1386]] до [[1418]] г. много близък до българския царски двор. Той е син на подчинения на българския цар воевода<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref><ref>В ''Cronaca Carrarese'' (Карарска хроника) от ХІV век на Андреа Гатари е изрично посочен като ''„Radano principe di Bulgaria infedele“'' (Радан българския принц схизматик)</ref><ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11 юни 2009, № 6 (115)]</ref> [[Раду I|Радул І]], баща на [[Влад II Дракул]] и дядо на [[Мирчо II]] и [[Влад Цепеш]].
 
Мирчо Стари е поставен за воевода на [[Влашко]] в [[1386]] г. от българския цар [[Иван Шишман]], който, недоволен от неговия предшественик [[Дан I]], вдига войските си и убива Дан<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bbh.htm "Безименна българска летопис" (от първата четвърт на ХV век), Глоса на стр. 443b: ''Българския цар Шишман уби Дан воевода, брата на Мирчо воевода през 6902 (1393) година, месец септември, 23''.]</ref>. Оттогава двамата имат общи интереси и стават най-последователните противници на османското нашествие на Балканите. Причастен към съдбата на отсамдунавските български земи, Мирчо прогонва за кратко турците от Силистра и Добруджа, заявявайки в грамотите си, които по обичай са написани на български, следното: {{цитат|''Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщоу ми и господствѡщоу ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемоу подоунавиоу даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстроу градоу влад(а)лец.''<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g3 Л. Милетич, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость..., Грамота № 3 (арх. № 779), стр. 47]</ref>|}}Успехът му обаче е мимолетен.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мирча_Стари“.