Обсада на Одеса: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru,de,ro}} => {{lang|ru,de,ro}}
Ред 25:
Водят я предимно румънски войски, с подкрепа на германски авиационни и артилерийски части. [[СССР|Съветските]] бранители удържат всички атаки, но изоставят града, след като през септември германската [[група армии „Юг“]] завладява по-голямата част на Западна [[Украйна]], прекосява [[Днепър]] и заплашва [[Крим]]ския полуостров заедно с тамошната база на съветския Черноморски флот. В резултат на това [[Одеса]] попада под румънски окупационен режим, продължил повече от 2 години.
 
В западната военна литература тези боеве са известни още като „Битката за Одеса“, а в руската и съветската – като „Отбраната на Одеса“ ({{lang-|ru|Одесская оборона}}).
 
== Градът в плановете на страните ==
=== На Германия и Румъния ===
Макар и да не е сред главните цели на плана „Барбароса“, през 1941 г. съветският град [[Одеса]] (в днешна [[Украйна]]) е важен икономически, търговски и културен център. Известен като „Перлата на Черно море“, градът е 4-ти по големина в СССР с население от 650 000 души, много висши учебни заведения и театри<ref name="Odessclub"> {{икона|en}} [http://odessitclub.org/en/archives/dallin/chapter_1.html#1 ''Odessa, 1941-1944: A Case Study of Soviet Territory Under Foreign Rule'']</ref>, а също така е най-голямото съветско пристанище на [[Черно море]] и една от базите на съветския [[Черноморски флот]]. Намеренията на германското Главно командване ({{lang-|de|[[ОКВ]]}}) са, след нахлуването в СССР и напредването в територията на Съветска Украйна, градът да бъде зает от части на немската армия.
 
След окупирането на [[Буковина|Северна Буковина]] и [[Бесарабия]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1940]] г. в [[Румъния]] се надигат силни реваншистки настроения. Страната се обвързва все по-тясно с [[Нацистка Германия]] и постепенно става един от най-верните ѝ съюзници. През януари 1941 г. [[Хитлер]] и [[Херман Гьоринг|Гьоринг]] разкриват на румънския диктатор [[Йон Антонеску]] плановете си за нападение над СССР. На срещата е договорено участието на румънската [[армия]] и навлизането ѝ в Буковина и Бесарабия. <ref> {{икона|en}} [http://www.ispaim.ro/doc/English/06%201.2. Romanian-German relations before and during the Holocaust]
Ред 63:
На същия ден (13 август) съветската отбрана е реорганизирана. Образувани са три сектора. Източният включва десния фланг от Черно море до Хаджибейския лиман, западния сектор е изнесен на дъгата от Хаджибейския лиман до Секретаревка, а южния сектор удържа линията до [[Днестърски лиман|Днестърския лиман]] и черноморския бряг (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/004.jpg '''картата''']<ref name="60let"/>). Кавалерийската дивизия, при образуването на секторите е изведена в резерв, заедно с други части. <ref name="hwarodesa"/>
 
На [[16 август]] румънците настъпват по фланговете от североизток и северозапад. Загубите са големи и от двете страни. На [[17 август]] 4-та румънска армия има в състава си: на десния фланг на обсадата 1-ви корпус с 21-ва пехотна дивизия в резерв. В центъра е 3-ти корпус, по-късно подкрепен от части на 5-та дивизия. На левия фланг на армията е 5-ти корпус. Резервът на армията се състои от 5-та дивизия, 9-та кавалерийска бригада и 1-ва моторизирана дивизия. През нощта на 18 август в подкрепление пристига и 4-ти корпус (8-ма и 14-та пехотни дивизии). Въздушната поддръжка се осъществява от бойна въздушна група ({{lang-|ro|Gruparea Aeriana de Lupta}}), състояща се от пет бомбардировъчни и четири изтребителни авиокрила, както и разузнавателни [[ескадрила|ескадрили]]. Към тези авиочасти в първоначалната фаза на операциите се присъединяват и германските 27-ма и 51-ва бомбардировъчна ескадра и 2-ро звено на 77-ма изтребителна ескадра.<ref name="art7"/>
 
Срещу тези сили е изправена Приморската армия, която е обединена на [[19 август]] с Одеската военноморска база и Черноморския флот в ''Одески отбранителен район'' под командването на [[контраадмирал]] [[Гавриил Жуков]].<ref name="soldat2"/> В частите, удържащи града, има 34&nbsp;500 души. От тях с автоматично оръжие са въоръжени 660, с полуавтоматични винтовки - 2450. Тежките [[картечница|картечници]] са 418, ръчните - 703. Полевата [[артилерия]] наброява 303 оръдия, включително противотанковите. Действащите [[танк]]а са два, изправните самолети – 19. <ref name="hwarodesa"/> От решаващо значение за защитниците на Одеса са доставките на продоволствие, боеприпаси и войски по море. Корабната артилерия взима активно участие в огневата поддръжка на сухопътните войски. Снабдяването на града се осъществява с транспортни съдове на Черноморско-Азовското параходство и бойни кораби. Разбирайки, че от това зависи изходът на борбата за Одеса, германското командване насочва своята авиация срещу морските превози, но без особен успех. За времето на отбраната на града, немски и румънски самолети нанасят над 200 удара, унищожавайки в морето и в базите 9 кораба.<ref name="hwarodesa"/>