'''Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон''' ({{lang-|es|Magdalena Carmen Frida Kahlo y Calderón}}) е [[Мексико|мексиканска]] художничка, представителка на така нареченото „наивистично изкуство“<ref>{{Cite book|last=Karl|first=Ruhrberg|coauthors=Manfred Schneckenburger; Christiane Fricke; Klaus Honnef|title=Frida Kahlo: Art of the 20th Century: Painting, Sculpture, New Media, Photography|publisher=Benedikt Taschen Verlag GmbH|year=2000|location=Köln|page=745|isbn=3822859079}}</ref>, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. Нейното творчество е смесица от [[реализъм]], [[символизъм]] и [[сюрреализъм]], примесено с мексикански национализъм и [[фолклор]]. Съпруга е на известния мексикански [[стенопис]]ец [[Диего Ривера]]. В същото време Кало има открити любовни извънбрачни връзки, [[бисексуалност|както с мъже, така и с жени]]<ref name=herrera>{{cite book | last = Herrera | first = Hayden | title = A Biography of Frida Kahlo | publisher = HarperCollins | year= 1983 | location = New York | id = ISBN-13: 978-0060085896}}</ref>. Автор е на 143 картини, 55 от които са [[автопортрет]]и.<ref name=pp>Andrea Kettenmann, Frida Kahlo. ''Frida Kahlo, 1907 – 1954: pain and passion'' page 27</ref> Както тя, така и съпругът ѝ имат [[комунизъм|комунистически]] убеждения.
Нейният живот е белязан от нещастието да се зарази от [[полиомиелит]] и по-късно от сериозна катастрофа през младежките ѝ години, които я приковават на легло в продължение на дълги периоди от време, подлагайки я на 32 операции. Тематиката в нейното изкуство се върти около нейната биография и собственото ѝ страдание. Тя е автор на 200 творби, предимно автопортрети. През 1939 г. показва картини във Франция, благодарение на покана от [[Андре Бретон]]. Една от творбите в тази [[изложба]], която в момента е в центъра Помпиду, става първата картина от мексикански художник, придобит от [[Лувър]]а. Прави първата си самостоятелна изложба в [[Мексико]] малко преди смъртта си. Нейното творчество става известно и получава международно признание едва след смъртта ѝ, особено от 1970 г. насам.
