'''Ерик XII Магнусон''' (1339-1359), ({{lang-|sv|Erik Magnusson}}), е крал на [[Швеция]] от [[1356]] до [[1359]] г. Той е по-големият син на крал [[Магнус VII|Магнус VII Ейриксон]] и неговата съпруга [[Бланш дьо Намюр]]. През 1343 г. било определено той да стане крал на Швеция след смъртта на Магнус Ейриксон, а неговият брат [[Хокон VI|Хокон VI Магнусон]] да наследи Норвегия. Но докато Хокон наистина започва да управлява Норвегия от 1355 г. то Ерик не получава такава възможност и не заема никакво място в Шведския държавен съвет, поради което през същата 1355 г. оглавява размирици срещу баща си и в крайна сметка през 1357 г. баща му е принуден да му отстъпи Южна Швеция и Финландия. През 1359 г. баща и син се помиряват и Швеция отново е обединена под общо управление. Това продължава до смъртта на Ерик само няколко месеца по-късно на [[21 юни]] [[1359]] г. Умирайки Ерик обвинява майка си Бланш дьо Намюр, че го е отровила. Съвсем скоро след Ерик умира и неговата съпруга Беатрикс Баварска (на 25 декември 1359 г.), както и двете им невръстни деца. Прието е да се смята, че всички те са починали от чумната епидемия.
