Адмиралтейство на Великобритания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fry1989 (беседа | приноси)
File renamed. (GlobalReplace v0.6.5)
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 4:
== Структура ==
[[Файл:Flag of the Lord High Admiral of the United Kingdom.svg|мини|Флаг на върховния лорд-адмирал]]
Първоначално Британското адмиралтейство е команден орган на [[Кралски военноморски сили на Великобритания|Кралския флот]], като се ръководи (от около 1400 г.) от висш държавен служител, наречен [[лорд-адмирал|лорд върховен адмирал]] ({{lang-|en|Lord High Admiral}}), управляващ чрез своя администрация. Неговата власт произтича непосредствено от краля и не се определя с актове на [[Парламент на Обединеното кралство|Парламента]]. През 1546 г. крал [[Хенри VIII]] създава Морския съвет ({{lang-|en|Council of the Marine}}), задача на който са административните дела на флота. По-късно Съветът е преобразуван във Военноморски комитет ({{lang-|en|Navy Board}}). Оперативният контрол остава в лорда върховен адмирал.
 
От 1628 г. този пост почти неизменно „заема“ Адмиралтейството и задълженията на лорд-адмирала се изпълняват колективно от Адмиралтейския комитет ({{lang-|en|Board of Admiralty}}). Пълномощията на Адмиралтейството вече са регулирани от Парламента.
 
=== Структура от 1714 до 1831 г. ===
[[Файл:Board Room of Admiralty Microcosm edited.jpg|мини|Залата за заседания на Адмиралтейския комитет, ок. 1808 г.]]
Адмиралтейския комитет се състои от [[Лордове на Адмиралтейството|лордове-комисари]] ({{lang-|en|Lords Commissioners}}) начело с [[Списък на Първите лордове на Адмиралтейството|първия лорд на Адмиралтейството]] ({{lang-|en|First Lord of the Admiralty}}), член на Правителството на Негово Величество (министър). Има смесен състав: [[адмирал]]и – професионални военни (наричани морски лордове, ''Sea Lords''), и граждански лица, обикновено политици (наричани граждански лордове, ''Civil Lords''). Заедно военните и граждански членове на Адмиралтейския съвет са известни като лордове на Адмиралтейството (''Lords of the Admiralty''). За кворум са достатъчни 2 лордове-заседатели и 1 секретар.
 
Тъй като първият лорд на Адмиралтейството задължително осъществява политическото ръководство, но може и да не е морски офицер, ролята на първия морски лорд ({{lang-|en|First Naval Lord}}), освен всичко останало, е да внася професионален поглед върху нещата и да служи като противовес.
 
Главният администратор заема поста на секретар на лордовете-комисари ({{lang-|en|Secretary to the Lords Comissioners}}). Той е професионален държавен служител (''civil serveant''), не е политическо назначение на правителството и затова се сменя по-рядко. Така например от 1700 до 1795 г., т.е. за почти целия [[18 век]], този пост е заеман само от 4 души<ref name="Gar1"/><ref name="Win">Winfield,… p. ix</ref>. Това способства за по-добро познаване на материята, но и закрепва бюрокрацията. Постът на втори секретар, наричан различно – втори секретар ({{lang-|en|Second Secretary}} или помощник-секретар (''Deputy Secretary''), допуска няколко човека едновременно, но за цялата история е заеман от не повече от 2 души едновременно.
 
За проектирането на корабите за флота отговаря [[Сървейър на флота|сървейърът на флота]], главният корабостроителен инженер ({{lang-|en|Surveyor of the Navy}}), или сървейърите, тъй като длъжността може да се заема от няколко души. Той може да е лорд-комисар на Адмиралтейството или да не е член на Комитета. Корабостроителната програма на Кралските ВМС се разделя между главните корабостроители ({{lang-|en|Master Shipwrights}}), оглавяващи кралските корабостроителници. От 1745 г. контролът за постройката започва да се концентрира в ръцете на сървейърите<ref name="Win"/>.
 
[[Файл:Navy pay office Broad Street London 1816.jpg|мини|ляво|Разчетната кантора (''Pay Office'') на флота на Брод стрийт, Лондон]]
Следващият висш администратор е контрольорът на ВМС ({{lang-|en|Controller of the Navy}}). Той отговаря за всички финанси. Разплащанията, включително и заплатите и финансовите задължения по договори са ресор на главния счетоводител ({{lang-|en|Paymaster}}).
 
Адмиралтейският съвет се разпорежда с всички кралски корабостроителници: в [[Дептфорд]], [[Улич Арсенал]], [[Чатъм (Англия)|Чатъм]], [[Портсмът]] и [[Плимът]] в метрополията, а също и в [[Кингстън]] (Ямайка) и [[Мумбай|Бомбай]] (Индия) в колониите на империята. Той управлява кадровата политика на ВМС по отношение на офицерските и подофицерските кадри.
 
Подчинени на Адмиралтейството са Комитетът по снабдяване ({{lang-|en|Victualling Board}}) – със складове за припаси (т.н. дворове) близо до кралските корабостроителници и Комитетът по болните и ранените ({{lang-|en|Sick and Hurt Board}}) – с болници в [[Гринуич]] и [[Шиърнес]]. До 1756 и след 1794 г. съществува и [[Транспортен комитет]] ({{lang-|en|Transport Board}}), отговарящ за превозването на войските и товарите, наема и оборудването на транспорти. Особен е Комитетът по въоръженията ({{lang-|en|Ordinance Board}}), работещ в интересите както на флота, така и на армията. Той се занимава със снабдяването с оръдия, снаряди и барут<ref name="Gar1"/>. Структурата на комитетите се променя и в разни периоди председателството им дава място сред лордовете-комисари на Адмиралтейството.
 
Само част от лордовете-комисари са професионални военноморски офицери, останалите са политически назначения на управляващата партия в замяна на политическа подкрепа. Затова и от тях не се очаква по-голямо участие, отколкото да подписват циркулиращите през техните кабинети документи (целият официален документооборот се води в 3 екземпляра). Така например при министерството на лорд [[Фредерик Норт]], в периода на [[Американска война за независимост|Войната за независимост на САЩ]], само 2 от 7-те членове на комитета са морски офицери<ref name="Gar1">''Navies and the American Revolution, 1775−1783''. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p. 140 – 141. ISBN 1-55750-623-X</ref>. При големия брой служители е много важно начело да стои енергичен първи лорд на Адмиралтейството, подпомаган в работата си от добри секретари, които често водят цялата текуща работа. Например председателят на Военноморския комитет от 1778 до 1780 г. Чарлз Мидълтън, 1-ви барон Бархам, към 1805 г. става първи лорд, известен като лорд Бархам.
Ред 32:
Великобритания обявява прекратяване на военноморското си присъствие „на изток от [[Суец]]“ след 1956 г. През 1964 г. длъжността на лорд върховен адмирал (''Lord High Admiral'') като министър на ВМС официално е закрита и самата титла става церемониална, добавяна към титулатурата на монарха на Обединеното кралство. От онази година я носи кралицата [[Елизабет II]].
 
Адмиралтейството влиза в структурата на новосформираното Министерство на отбраната, а Адмиралтейският съвет (''Admiralty Board''), заедно с Армейския ({{lang-|en|Army Board}}) и Военновъздушния ({{lang-|en|Air Force Board}}) съвети, се оглавяват от държавния секретар (министъра) на отбраната. Тези съвети заседава само 2 пъти годишно за определяне на стратегията за развитие на съответните видове въоръжени сили. Ежедневната работа на ВМС е под контрола на новосъздадения Военноморски комитет (''Naval Board'').
 
=== Съвременна структура ===
Ред 40:
 
==== Министър и заместници ====
* държавен секретар на отбраната (министър на отбраната<ref>Във Великобритания министрите са наричани държавни секретари, а заместник-министрите са наричани министри.</ref>, {{lang-|en|Secretary of State for Defence}})
* министър на въоръжените сили ({{lang-|en|Minister for the Armed Forces, Min AF}}) (заместник-министър за въоръжените сили)
* министър на въоръженията и снабдяването ({{lang-|en|Minister of State for Defence Equipment and Support, Min DP}}) (заместник-министър за снабдяването с оръжие и оборудване и за обществените поръчки)
* държавен подсекретар на отбраната (помощник на държавния секретар, {{lang-|en|Under Secretary of State for Defence (USofS)}})
 
==== Адмиралтейски съвет ====
Ред 77:
Комплексът от 5 здания, някога принадлежали на Адмиралтейството, се разполага в [[Уайтхол]], от плаца на Конната гвардия до ул. „Мол“. Тъй като Адмиралтейството вече не е самостоятелно ведомство, те се използват от правителството за настаняване на държавни организации при необходимост.
 
Най-старото от тях (което е част от Старото адмиралтейство) някога е наричано просто Адмиралтейството, също известно и като '''Рипли билдинг''' ({{lang-|en|Ripley Building}}), достроено в 1726 г. Триетажното П-образно здание излиза с двора си на Уайтхол. През 1788 (или 1761<ref>Dean King. ''Harbors and High Seas''. 2nd ed. Henry Holt & Co, Inc. New York, 1999, p. 42</ref>) г. дворът е допълнен с колонада. Там се намира залата за заседания на Комитета, други официални зали и резиденциите на лордовете-заседатели. От 1964 г. зданието е отдадено на правителствения Кабинет.
 
Южно от него е долепена т.нар. '''[[Адмиралтейска къща]]''' от края на [[18 век]], до 1964 г. служеща за резиденция на Първия лорд. Един от неговите обитатели, навремето, е бил [[Уинстън Чърчил]]. Този триетажен дом няма собствен вход откъм Уайтхол, достъпът в него е възможен през Рипли билдинг. Днес се използва се като 3 министерски квартири.
 
Най-голямото от всички здания е [[Старо адмиралтейство|'''Старото адмиралтейство''']] (Пристройката; {{lang-|en|Admiralty Extension}}). То е заложено в края на [[19 век]], в периода на гонката в морските въоръжения, когато е необходимо да се разшири Адмиралтейството. Това здание в стила на кралица [[Анна (Великобритания)|Анна]] се заема от Министерството на външните работи и Съдружеството.
 
'''[[Арка на Адмиралтейството|Адмиралтейската арка]]''' ({{lang-|en|Admiralty Arch}}) е съединена със Старото адмиралтейство. В него се намират допълнителни помещения на Кабинета.
 
Приземистото, без прозорци, здание на '''Цитаделата''' ({{lang-|en|The Admiralty Citadel}}), обвито с [[Обикновен бръшлян|бръшлян]], се намира в северозападния ъгъл на плаца на Конната гвардия, зад Адмиралтейството. Цитаделата е построена 1940 – 1941 г. като защитен от бомбардировки команден център на флота. Утилитарният му външен вид се счита за неестетичен, обвиването му с бръшлян е добре дошло. Използва се от Министерството на отбраната.
 
== Вижте също ==