Стефан Захариев: Разлика между версии

69 байтове добавени ,  преди 15 години
линк
м (линк)
(линк)
'''Стефан Захариев''' (ок. 1810 г., [[Пазарджик]] - 13 април 1871 г., Пазарджик). Български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните [[Родопи]] и южните склонове на [[Средна гора]]. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - [[Стоян Чомаков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Драган Цанков]], както и със [[Стефан Веркович]]. През 1870 г. със съдействието на [[Христо Г. Данов]] във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп Методи Драгинов, чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната [[Руско-турска война (1877-1878)]], а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател [[Полихроний Сирку]] (1855-1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките.
 
== По-значими съчинения ==
247

редакции