Английска градина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en,fr,it,de}} => {{lang|en,fr,it,de}}
Ред 1:
[[File:Stowe Rotunda.jpg|thumb|right|250px|[[Ротонда]] в градината на Стоу хаус (1730 – 38)]]
[[File:Claude Lorrain Apollo Muses.jpg|thumb|right|250px|Творбите на Клод Лорен вдъхновяват английската градина.]]
'''Английска градина''', също '''английски парк''', '''английски пейзажен стил''' ({{lang-|en|English landscape garden or park}}, {{lang-|fr|Jardin à l'anglaise}}, {{lang-|it|Giardino all'inglese}}, {{lang-|de|Englischer Landschaftsgarten}}) е стил в [[Ландшафтна архитектура|ландшафтното оформление]] на [[градини]] и [[парк]]ове, появил се в [[Англия]] в началото на XVIII век и разпространил се като основен стил в парковете на [[Европа]], измествайки приетия дотогава по-официален и симетричен френски стил ''({{lang-|fr|jardin à la française}})'' от XVII век.<ref>Yves-Marie Allain and Janine Christiany, ''L'Art des jardins en Europe'', Citadelles and Mazenod, Paris, 2006.</ref> Английската градина представлява идеализиран поглед към природата. Тя черпи вдъхновение от [[Пейзажна живопис|пейзажите]] на [[Клод Лорен]] и [[Никола Пусен]], както и от класическата [[китайска градина]] на Изтока.
 
Преди XVIII век в ландшафтния дизайн се прилага навсякъде строго геометричен подход. В Англия е възприет вариант на френската геометрична градина, но с акцент върху английската морава и алеите, покрити с чакъл. Докато типичната ориентация на погледа във френския стил е по основната ос с разклонения перпендикулярно на нея, в двете най-влиятелни английски градини – тези на [[Сейнт Джеймс (дворец)|двореца Сейнт Джеймс]] и в [[Хемптън корт (дворец)|двореца Хамптън Корт]] – погледът се насочва към ландшафта подобно на слънчеви лъчи с общо начало в полукръг. С възкачването на престола на [[Уилям III|Уилям и Мери]] в края на XVII век, холандското влияние води до широкото навлизане на скулптирани растения в градинарството, предимно [[тис]] и [[чимшир]]. В същото време хората стават все по-възприемчиви към красотата на природата и интелектуалци и литератори като [[Александър Поуп]] и [[Джоузеф Адисън]] започват да поставят под въпрос изкуственото оформяне на дървета и растения и призовават към завръщане към свободната им форма.
Ред 16:
}}</ref>. Започва устремно навлизане на по-свободния стил. Например в Стоу, Бъкингамшър, оригиналната оградена геометрична градина за няколко години е преобразена в изцяло „неправилен“ стил, като дърветата са оставени да заемат естествената си форма, а голямата водна площ е преоформена в две езера с неправилна форма.
 
Типичната английска градина и парк обикновено включват водна площ (езеро), обширни морави и заоблени хълмчета на фона на естествени горички, изпъстрени с умалени репродукции на класически храмове или забавни руини в готически стил, мостове и други архитектурни елементи, като целта е да се внуши усещане за пасторална [[идилия]]. Особено влиятелни са проектите на Ланселот Браун ({{lang-|en|Lancelot „Capability“ Brown}}). Към края на века английският стил се имитира почти навсякъде, чак до [[Руска империя|Русия]], където в този стил е проектиран [[Павловски парк|Павловският парк]] недалеч от Петербург. Стилът се възпроизвежда и в много от обществените паркове и градини, създадени по света през XIX век.<ref>Lucia Impelluso, ''Jardins, potagers et labyrinthes'', Mondatori Electra, Milan</ref> По исторически причини английските паркове се развиват около английското провинциално имение ({{lang-|en|English country house}}).
 
== Източници ==