|
[[Файл:Operation Winter Storm.png|мини|Опитът на Манщайн за деблокиращ удар]][[Адолф Хитлер]], който още в края на септември обявява публично, че немците никога няма да напуснат Сталинград, отхвърля призивите да нареди отстъпление на 6-та армия, докато съветският обръч около нея все още не е твърде плътен. Влияние върху това решение оказва опитът от февруари-май 1942 г., когато Луфтвафе успява да осигури с горива, продоволствие, муниции и свежи войски 100-хилядна немска групировка, обкръжена край Демянск на северния участък на Източния фронт<ref>Akins, W. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=175&filename=176.pdf ''The Ghosts of Stalingrad''], pp. 17, 25 – 26</ref>. Противно на съветите на редица командири (в т. ч. [[Волфрам фон Рихтхофен|Рихтхофен]], [[Максимилиан фон Вайкс|Фон Вайхс]], [[Курт Цайцлер|Цайцлер]] и самият Паулус) фюрерът приема уверенията на [[Херман Гьоринг]], че военновъздушните сили ще съумеят и този път да доставят на обкръжените войски необходимите подкрепления до деблокирането им от новата германска групировка, формираща се край големия завой на Дон. Това е [[група армии „Дон“]], чието командване е поверено на [[фелдмаршал]] [[Ерих фон Манщайн]].<ref>Antill, Peter; ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.75 – 76</ref><ref>Типельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 351 – 353] (15.4.2008)</ref> Манщайн стабилизира фронта извън сталинградския „котел“ като реорганизира германските съединения и остатъците от румънските войски, разгромени в операция „Уран“. Групата на генерал-майор Карл Холит удържа отбранителната линия край река Чир.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.78</ref>
След като привлича подкрепления от други участъци на Източния фронт и от окупирана Франция, на [[12 декември]] Манщайн дава начало на операция „Зимна буря“ ({{lang-|de|Wintergewitter}}) за деблокиране на Паулус. Германският 57-ми танков корпус, поддържан от румънски части, настъпва от Котелниково на североизток към Сталинград и за седмица упорити боеве със съветската 51-та армия преодолява по-голямата част от разстоянието. Достигайки река Мишкова (ляв приток на [[Дон]]) на по-малко от 40 км от целта, корпусът е принуден да спре настъплението си заради претърпените загуби. В този момент предложението 6-та армия да се опита да пробие обкръжението отвътре е повторно отхвърлено от Хитлер. На 23 декември немската контраофанзива е окончателно преустановена<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/18.html стр. 307 – 309]; Типельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 354 – 355] (15.4.2008)</ref>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.78 – 79</ref>
=== Операция „Малък Сатурн“ ===
{{основна|Операция „Пръстен“}}
[[Файл:Operation Ring.png|мини|Операция „Пръстен“]]
Операция „Зимна буря“ отлага осъществяването на съветските планове за ликвидиране на обградената 6-а немска армия. След като група армии „Дон“ е принудена да отстъпи на запад, приготовленията за операция „Пръстен“ ({{Lang-|ru|Кольцо}}) са завършени. Осъществяването ѝ е поверено на Донския фронт, подсилен с три армии от Сталинградския фронт<ref name="samsIX">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html Глава 9]</ref>. След като Паулус отхвърля предложение за капитулация, в 8<sup>05</sup> ч.<ref name="S42 p81-83">Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.81 – 83</ref> на [[10 януари]] [[1943]] г. започва масиран артилерийски обстрел на немските позиции, последван от щурм. Съпротивителните сили на германците са понижени заради глада, болестите и недостига на гориво и боеприпаси<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/21.html стр. 362]; Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/08.html стр. 119]</ref>. (Обещаният от Гьоринг „въздушен мост“ се проваля: доставките по него за 6-та армия са средно малко над 94 тона на ден, десет пъти по-малко от необходимото<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/07.html стр. 117]</ref>.) След двудневни интензивни боеве западните германски позиции започват да се разпадат. На [[15 януари]] части от съветската 65-та армия завземат летището край Питомник<ref name="samsIX"/>. Осем германски дивизии престават да съществуват като бойни формации (3-та, 29-та и 60-та моторизирани, 44-та, 76-та, 113-та, 297-та и 376-та пехотни)<ref name="S42 p81-83"/>. Седмица по-късно германците губят Гумрак и последното летище под свой контрол. В този момент над 100 000 германски войници<ref name="S42 p81-83"/> са струпани в Сталинград. За петнадесет дни териториите под германски контрол се свиват от 1 400 на 100 км<sup>2</sup>.<ref name="samsIX"/> На [[26 януари]] танкови части на 65-та армия осъществяват контакт с 13-та гвардейска дивизия при [[Мамаев Курган]] и разделят германската групировка на две части<ref>Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/12.html Глава 12]</ref>. Южната част престава да съществува на [[31 януари]], когато Паулус (повишен часове по-рано в чин генерал-фелдмаршал) се предава в плен. Северната начело с генерал [[Карл Щрекер]] се предава два дни по-късно<ref name="samsIX"/>, след като командващият на Донския фронт генерал Рокосовски съсредоточава срещу нея цялата си налична артилерия (около 300 оръдия на километър<ref name="S42 p81-83"/>). Битката за Сталинград приключва на [[2 февруари]] 1943 г.
== Последици ==
|
