Прикаспийска низина: Разлика между версии

| забележки =

}}

 

На запад е ограничена от възвишенията [[Ставрополско възвишение|Ставрополско]] и [[Ергени]] и долното течение на [[Волга]], на север – от възвишението [[Общ Сърт]], на североизток и изток – от Предуралското плато, на югоизток – от стръмните склонове на платото [[Устюрт]] и полуостров Мангиншлак и на юг – от бреговете на [[Каспийско море]]. В тези си граници заема площ около 200 хил.km². Ниската и равна повърхност във вътрешните приморски части се намира под морското равнище (от 0 до –28 m), а крайните части се издигат до 100 m относителна височина. В западната си част се пресича от Волго-Ахтубинската заливна тераса. В нея са разположени делтите на реките [[Волга]], [[Терек]], Сулак, долните течения на реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Емба]]. Основната част от низината съответства на дълбоката тектонска падина в югоизточния край на Източноевропейската платформа – Прикаспийската синеклиза. Равнинният релеф е усложнен от малки височини – солени куполи (връх Голямо Богдо 149 m и др.). През антропогена тя е била залята от древнокаспийската трансгресия и по дъното ѝ са се отложили глини и пясъци в северните ѝ части и само пясъци – в южните. Характерни елементи на релефа на низината са ниските и дълги валове (''беровски бугри'') в делтата на [[Волга]], малките безотточни падини и блюда заети от временни езера на запад от нея.<ref name="bse"/>