[[Файл:Nikita_Khruchchev_Colour.jpg|мини|Никита Хрушчов, един от важните политици в процеса на десталинизацията. Снимка от 1961 г.]]
'''Десталинизацията''' ({{lang-|ru|десталинизация}}) е термин, отнасящ се до процеса на политически реформи в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], започнал след смъртта на дълготрайния лидер на страната [[Йосиф Сталин]] през 1953 г. Реформите се състоят в промяната или премахването на ключови части от системата, помогнали на Сталин да запази властта си: заобикалящия го [[култ към личността]], [[Сталинизъм|сталинистката]] политическа система и работническите лагери „[[ГУЛАГ]]“, всичките създадени и доминирани от него в ролята му на [[Главен секретар на комунистическата партия на Съветския съюз]], една от титлите му, от 1922 до 1952 г. Сталин е наследен от [[колективно управление]] след смъртта му през март 1953 г., състоящо се от [[Георгий Маленков]], [[Председател на Съвета на министрите на СССР]]; [[Лаврентий Берия]], управляващ [[Министерство на вътрешните работи на Съветския съюз|Министерството на вътрешните работи]]; и [[Никита Хрушчов]], [[Генерален секретар на ЦК на КПСС|Генерален секретар]] на [[ЦК на КПСС|ЦК]] на [[КПСС]]. И тримата дотогава са лоялни сталинисти, но също така знаят, че ексцесите на сталинизма заплашват всекиго със своеволни екзекуции, дори най-лоялните хора, поради което започват процес на разграждане на едноличната власт и [[реабилитация]]та на някои от хората с незаслужени съдби.
Модерни историци считат началото на десталинизацията за ключова обратна точка в [[История на Съветския съюз|историята на Съветския съюз]]. Тя започва при [[Размразяване при Хрушчов|размразяването при Хрушчов]], намалява силата си по време на [[История на Съветския съюз (1964 – 82)|Брежневския период]] и остава така до средата на 1980-те, когато се засилва отново поради политики като ''[[перестройка]]'' и ''[[гласност]]'' при [[Михаил Горбачов]].
