'''Толстоизъм''' ({{lang-|ru|Толстовство}}) е нравствено-социално учение и движение на [[християнство|християнска]] основа, възникнало в [[Русия]] през 1880 г. Негов основател е руският писател [[Лев Толстой|Л. Н. Толстой]] със съчиненията си: „Изследване на догматичното богословие; Съединение и превод на четирите евангелия“, „Моята вяра“, „Но какво да правим?“, „Царството божие е вътре във вас“, „За всеки ден“, „Пътят на живота“. В тях Лев Толстой научно изчиства от суеверия и мистицизъм и систематизира религиозното съзнание на човека и доказва че религията в същността си е разумна и логична и върху тази разумна религия е нужно да се построи човешкия живот и общество. Толстоизмът поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на [[живот]]а и единствен път към [[Бог]]а. Самоусъвършенстването е възможно само чрез практическо изпълнение на планинската проповед на [[Исус Христос|Христос]] (Матей, гл. 5). Което включва отказ от прилагане на насилие, неучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с насилие. На практика това се изразява в масовото отказване от военна служба в Русия, България, Холандия, Англия (през Първата световна война в Англия отказват да служат 30 000 души) през 20-те години на XX век.
