Европейски съд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1:
'''Съдът на Европейските общности''' или '''Съдът на Европейския съюз''' е институция на [[Европейския съюз|ЕС]], създадена през 1952 г. с цел да следи за еднаквото тълкуване и прилагане на правото на съюза. Неговите правомощия са по въпроси и спорове, свърззани държави-членки на съюза; различни компании или отделни граждани на ЕС.
== Вашите въпроси относно Съда на Европейските общности ==
'''1. Защо съществува Съдът на Европейските общности (СЕО)?'''
За изграждането на Европа, държавите-членки, понастоящем '''27''' на брой, сключват договори за създаването на Европейски общности, а по-късно и на Европейски съюз, които разполагат с институции, приемащи правни норми в определени области.
По този начин Общностите създават собствени правни норми и собствено законодателство (регламенти, директиви и решения).
В тази връзка, за да осигури спазването на законодателството и неговото разбиране и непротиворечиво прилагане във всички държави-членки е необходима правораздавателна институция.
Тази институция е '''Съдът на Европейските общности''' (СЕО). Той се състои от три съдилища: '''Съдът''' (създаден през 1952 г.), '''Първоинстанционният съд''' (създаден през 1988 г.) и '''Съдът на публичната служба''' (създаден през 2004 г.).
Казано по друг начин, '''Съдът на Европейските общности''', заедно с националните съдилища, представлява съдебната власт на Европейската общност. Основната задача на Съда се състои в еднаквото тълкуване на правото на Общността и в произнасянeто по неговата валидност. Той се произнася по исканията за даване на преюдициални заключения, отправени от националните съдилища, чиято роля е основополагаща, тъй като правоприлагането на общностното право започва от тях.
Съдебната практика на Съда на Европейските общности, заедно с договорите, регламентите, директивите и решенията съставлява правото на Общността.
'''2. Засяга ли съдебната практика на Съда на Европейските общности европейския гражданин ?'''
Да, правото на Общността засяга пряко множество различни дейности на гражданите. Изключително голям брой национални разпоредби се основават на него, независимо дали се касае за трудово право, право на околната среда, защита на потребителите, свободно движение на стоки или свободно предоставяне на услуги.
Освен това, общностното право има предимство пред националното право и се прилага във всички държави-членки.
Следователно, тълкувайки и осигурявайки спазването на правото на Общността, Съдът взема предвид различните ежедневни проблеми на гражданите.
'''3. Как мога да разбера дали правният ми проблем е свързан с правото на Общността и дали Съдът, или Първоинстанционният съд са компетентни да го разгледат ?'''
По принцип е необходимо да се потърси съвет от специалист (например адвокат), който ще провери дали се касае за проблем, свързан с правото на Общността. Той ще Ви осведоми и какво да предприемете, за да защитите правата си.
'''4. Загубих дело в последна национална съдебна инстанция. Възможно ли е да подам жалба пред Съда ?'''
Не, в този случай Вие не можете да обжалвате пред Съда. Той не разглежда жалби срещу решенията, постановени от националните съдилища.
Съдът не може, в никакъв случай, да отменя или изменя национални съдебни решения.
'''5. Има ли всеки гражданин достъп до Съда на Европейските общности ?'''
Да, всеки гражданин има възможност за пряк или непряк достъп до Съда или до Първоинстанционния съд чрез два типа производства.
На първо място такава възможност съществува в рамките на висящо пред национален съд дело. Изправен пред юридически проблем, засягащ общностното право, сезираният национален съд може, а при определени обстоятелства е длъжен, да спре производството и да отправи искане за даване на преюдициално заключение до Съда за тълкуване или за контрол по законосъобразността на определена общностна разпоредба. Чрез това производство, гражданинът получава достъп до Съда.
Гражданинът може да оспорва и направо пред Първоинстанционния съд решение, взето от институция на Общността. За тази цел е необходимо да е адресат на решението (тоест решението да е взето по отношение на него) или да бъде засегнат пряко и лично от съответния акт.
От друга страна, гражданинът няма право да предявява иск срещу друго лице — физическо или юридическо или срещу държава-членка пред съдилищата на Общността.
'''6. Каква е общата компетентност на Съда, на Първоинстанционния съд и на Съда на публичната служба ?'''
Основната задача на Съда, както и на всеки върховен или конституционен съд, се състои в проверка на законосъобразността на актовете на Общността и в осигуряване, най-вече посредством института на преюдициалните заключения, на еднаквото тълкуване и прилагане на правото на Общността. Съдът е компетентен и относно прилагането на общностното право и разрешаването на споровете между институциите на Общността, или между тези институции и държавите-членки (както и между самите държави-членки)
Първоинстанционният съд разглежда искове, предявени от държавите-членки срещу Комисията и срещу определени актове на Съвета, както и исковете, предявени от физически или юридически лица срещу решения или бездействия на институциите на Общността (например, предявен от предприятие иск срещу решение на Комисията, налагащо му глоба), адресирани до тях или засягащи ги пряко и лично.
Що се отнася до Съда на публичната служба, той разрешава споровете между Европейските институции и техните служители.
'''7. Какво представлява препращането за даване на преюдициално заключение ?'''
Общностното право е неразделна част от националните правни системи.
Вследствие на това е възможно спор, висящ пред национален съд да е свързан с разпоредби на правото на Общността.
От една страна на националния съд може да се наложи да прилага и тълкува общностни разпоредби; по-специално той е длъжен да остави без приложение национална правна норма, която противоречи на общностното право.
От друга страна може да се окаже, че в конкретния случай тълкуването на общностното право създава затруднение или че за националния съд съществува съмнение относно законосъобразността на актове, приети от институциите на Общността.
В такива случаи, националният съд може да отправи искане за даване на преюдициално заключение и да поиска от Съда тълкуване на въпросната общностна разпоредба или произнасяне по валидността на даден общностен акт.
Това налага националният съд да спре висящото пред него производство до постановяването на тълкувателното решение на Съда или решението му относно валидността на спорния акт. В рамките на това производство гражданите имат възможност да изложат пред Съда гледната си точка чрез своите адвокати и представители.
Следва да се подчертае, че Съдът не решава националния спор. Той дава единствено тълкуване или се произнася по валидността на даден акт на Общността.
Националният съд е този, който след даване на преюдициалното заключение, решава делото, с което е сезиран.
'''8. Длъжни ли са националните съдилища да се съобразят с тълкуването на Съда ?'''
Да. Когато Съдът намери, че даден общностен акт не съответства на учредителните договори или когато тълкува правото на Общността, решението му има задължителна сила за съда, отправил искането, както и за всички съдилища на държавите-членки. По този начин националните съдилища са обвързани от тълкуването на Съда. Същото се отнася и за останалите държавни органи.
'''9. Длъжни ли са страните да бъдат представлявани от адвокат пред Съда или Първоинстанционния съд ?'''
В рамките на преюдициалното производство, страните могат да бъдат представлявани от лица, оправомощени съгласно изискванията на своята държава-членка да се явяват пред националния съд, сезиран с делото.
В хода на останалите производства, страните трябва да бъдат представлявани от адвокат, имащ право да практикува пред съд на държава-членка.
'''10. Какви са разходите в производството пред Съда или Първоинстанционния съд ?'''
В рамките на дадено преюдициално производство, националният съд е този, който се произнася по съдебните разноски съгласно действащото национално законодателство.
Производството пред Съда или пред Първоинстанционния съд е безплатно. Не се дължат никакви такси или други суми.
Последното не се отнася до разноските за адвокат, които не се поемат от Съда. Въпреки това страна, която не е в състояние да поеме съдебните разходи може да поиска правна помощ.
'''11. Как се образува съставът на Съда и на Първоинстанционния съд ?'''
Съдът се състои от 27 съдии, назначени от правителствата на държавите-членки с шестгодишен мандат. На всеки три години съдиите избират един от тях за председател на Съда.
Съдът включва и осем генерални адвокати. Тяхната функция е да подпомагат работата на Съда, представяйки „заключения“ по делата, тоест мотивирани предложения за решения. Независимо от това, Съдът не е длъжен да се съобрази с техните заключения.
Първоинстанционният съд се състои най-малко от по един съдия от държава-членка. Съдиите в него се назначават от правителствата на държавите-членки с мандат от шест години. Те избират своя председател на всеки три години.
Съдиите и генералните адвокати действат при пълна безпристрастност и независимост.
Администрацията на институцията (около 2000 души) се ръководи от секретар, който изпълнява функцията на главен секретар под надзора на председателя на Съда. Администрацията обединява различни служби, между които службите писмени и устни преводи, изследвания и документация, информационни технологии, както и библиотека.
Всеки съд разполага със собствен секретариат.
'''12. Какъв е езиковият режим на Съда на Европейските общности ?'''
Всеки от 23-те официални езици на Европейския съюз може да бъде посочен като език на производството. В рамките на преюдициалното производство, език на производството е езикът на съда, отправил преюдициален въпрос.
Вследствие на това, на институцията ѝ се налага да ползва услугите на множество устни преводачи, а службата „Писмени преводи“ представлява почти половината от нейния персонал. Това положение отразява принципа за равен достъп на гражданите до правосъдието на Общността.
Съдиите се съвещават без превод, на общ език, който по традиция е френският.
'''13. Кои документите са обществено достъпни и къде могат да бъдат намерени ?'''
По-голямата част от съдебните решения, определения и заключения се публикуват на всички официални езици на Европейския съюз в Сборник съдебна практика на Съда и на Първоинстанционния съд.
Тези текстовете са достъпни на интернет страницата на Съда.
Службата на Съда, отговаряща за връзките с медиите и гражданите, публикува прессъобщения на интернет страницата на Съда. Последните се отнасят до най-значимите дела, имащи пряко отражение върху живота на гражданите.
'''14. Какъв е броят на делата, решени от Съда и от Първоинстанционния съд и кои са най-често засяганите области от правото на Общността ?'''
От създаването си до края на 2006 г., Съдът е разгледал около 13750 дела.
Що се отнася до Първоинстанционния съд, за периода 1989—2006 г., той е решил около 5200 дела.
Най-често засягани в делата пред Съда области са околна среда, права на потребителите, земеделие, данъчни въпроси, социална политика и институционално право.
От своя страна, Първоинстанционният съд се занимава най-често с дела, отнасящи се до общностния режим на конкуренцията, държавните помощи, марките и земеделието.
== Членове ==
| |||