'''Байдарацката губа''' ({{lang-|ru|Байдарацкая губа}}) е залив, тип [[губа]], на [[Карско море]], край северозападните брегове на [[Ямало-Ненецки автономен окръг|Ямало-Ненецкия автономен окръг]] на [[Русия]]. Разположен е в крайната югозападната част на [[Карско море]], между континенталния бряг на [[Европа]] на югозапад и полуостров [[Ямал]] (в [[Азия]]) на североизток. На върха на залива, в устието на река Байдарата се намира най-източната точка на [[Европа]]. На северозапад е широко отворен към [[Карско море]]. Вдава се в сушата в югоизточна посока на около 180 km, ширина във входа 78 km, дълбочина до 20 m. През лятото температурата на водата на повърхността достига 5-6 °C. Зимата замръзва. В залива се вливат около 70 малки реки по-големи от които са: Юрибей, Байдарата и Кара.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article089416.html «Большая Советская Энциклопедия» – Байдарацкая губа, т. 2, стр. 530]</ref>
Първото топографско заснемане на бреговете на залива е извършено през пролетта на 1736 г. от руския геодезист Василий Михайлович Селифонтов, участник в експедицията на [[Степан Малигин]]. През 1771 г. руският ботаник [[Василий Зуев]] извършва първото научно изследване на залива и основно неговото югозападно (европейско) крайбрежие.
