Джакомо Бала: Разлика между версии

'''Джакомо Бала''' ({{lang-|it|Giacomo Balla}}) е италиански [[художник]], [[скулптор]] и [[сценограф]] от движението на [[Футуризъм|футуризма]]. След следването си в академията Албертина в родния му град [[Торино]] се мести в [[Рим]], където прекарва по-голямата част от живота си. През 1910 година заедно с негови ученици пише „Технически манифест на футуристичния художник“.

Джакомо Бала е роден през 1871 година в Торино. Син е на фотограф и като дете е учил музика.<ref>Rachel Barnes: „The 20th-Century art book.“, Лондон, 2001</ref> След кратко следване в художествената академия Албертина ({{lang-|it|Accademia Albertina}}) в родния си град, през 1985 година се мести в Рим, където работи като илюстратор и карикатурист за различни издателства.<ref>[https://www.guggenheim.org/artwork/artist/giacomo-balla Биография на Джакомо Бала] на страницата на музея Гугенхайм, Ню Йорк, посетена на 8 април 2017.</ref> От 1899 година излага първите си творби, повлияни от неоимпресионизма, на международни изложения. Става дума най-вече за пейзажи (Elisa ai giradini, 1902) и социални сюжети (Il Mendicante, 1902). В периода 1900 – 1901 година живее в Париж и изучава дивизионистичната техника на неоимпресионистите. В Рим има свое ателие в Академията на изящните изкуства, където и преподава.

Картината „Момиче тичащо на балкона“ (1912, {{lang-|it|Ragazza che corre sul balcone}}) е върхът и края на футуристичната му фаза. По време на тази си фаза Бала се интересува от динамизма създаван между цветовете и светлината. В картината разделя цветовете в изолирани петна, което създава илюзия за движение.<ref>Sylvia Martin: „Futurisme“, 2005.</ref>

По време на [[Първата световна война]] ателието на Бала се превръща в място за срещи на млади артисти. След войната художникът се преориентира към дизайна и киното. През 1935 става член на Академията Сан Лука в Рим ({{lang-|it|Accademia di San Luca }}).