Учредително събрание (Франция): Разлика между версии

{{към пояснение|Учредително събрание|Учредително събрание (пояснение)}}

 

Събранието се образува на [[9 юли]] 1789 година, след като част от депутатите от свиканите [[Генерални щати на Франция]] се преименуват на ''Национално събрание''. То се обявява за висш държавен орган и започва да подготвя [[конституция]] на страната, с което се превръща в Учредително събрание. След [[превземане на Бастилията|превземането на Бастилията]] на 14 юли, Националното учредително събрание поема реалното управление на Франция. В средата на юли то се състои от 1177 депутати, а за цялото му съществуване право на участие получават общо 1315 души, от които 330 [[духовенство|духовници]], 322 [[аристокрация|благородници]] и 663 от [[трето съсловие|третото съсловие]].

 

== Образуване ==

{{Quote|Националното събрание, считайки, че е призвано да състави Конституцията на кралството, да възстанови обществения ред и да запази истинските принципи на монархията; че не може да бъде възпрепятствано да продължи разискванията си, на каквото и място да бъде принудено да заседава; и че навсякъде, където са събрани членовете му, там е Националното събрание, постановява: всички членове на това Събрание да положат веднага тържествена клетва да не се разделят никога и да се събират навсякъде, където обстоятелствата го изискват, докато Конституцията на кралството не бъде изработена върху здрави основи; и че след полагането на въпросната клетва всички членове и всеки от тях поотделно ще потвърдят с подписа си това непоклатимо решение.|Национално събрание|''Френската революция в текстове и документи 1789 – 1799'' с.46|оригинал = L’Assemblée nationale, considérant qu’appelée à fixer la constitution du royaume, opérer la régénération de l’ordre public et maintenir les vrais principes de la monarchie, rien ne peut empêcher qu’elle continue ses délibérations dans quelque lieu qu’elle soit forcée de s’établir, et qu’enfin, partout où ses membres sont réunis, là est l’Assemblée nationale; Arrête que tous les membres de cette assemblée prêteront, à l’instant, serment solennel de ne jamais se séparer, et de se rassembler partout où les circonstances l’exigeront, jusqu’à ce que la Constitution du royaume soit établie et affermie sur des fondements solides, et que ledit serment étant prêté, tous les membres et chacun d’eux en particulier confirmeront, par leur signature, cette résolution inébranlable.}}

 

През октомври 1789 г. епископ [[Талейран]] предлага конфискацията на църковните земи с мотива, че църковното съсловие е различно от другите собственици. Целта е да се набавят средства за погасяване на държавния дълг. През ноември имотите на църквата са обявени за „национално имущество“ и част от тях са дадени за продажба. Купувачи са предимно буржоазията и заможните селяни чрез нововъведените [[асигнация|асигнации]]. Това поставя начало на ограничаване на ролята на църквата в обществото. След това, в началото на 1790 г. са премахнати монашеските ордени, а малко по-късно и правото на църквата да управлява имоти{{hrf|Глушков|1989|91}}.

 

# Старото деление на Франция на 18 архиепископства и 116 епископства се заменя с деление на 83 диоцеза, съвпадащи с административното деление на [[Департаменти на Франция|департаменти]], като историческите наименования са променени и е извършено преразпределение на църковните [[Енория|енории]]. Всички църковни титли са отменени, с изключение на епископ и настоятел; катедралните съвети се преименувани в епископски съвети.

# Епископите трябва да бъдат избирани от същите избиратели като депутатите, членовете на първоинстанционните съдилища и администрацията на департаментите, а настоятелите на енорийските църкви – от избирателите на местната администрация. Няма законово изискване избирателите да са [[католици]].

 

== Саморазпускане ==

 

== Източници ==