Национален конвент: Разлика между версии

'''Национален Конвент''' ({{lang-|fr|Convention nationale}}) е висш законодателен и изпълнителен орган по време на [[Велика Френска революция|Великата Френска революция]] и [[Първа френска република|Първата френска република]]. Действа от 21 септември 1792 до 26 октомври 1795 г. Изборите за Конвент са двустепенни и в тях участват всички мъже, навършили 21 години (с изключение на прислугата). По този начин националният Конвент е първото френско законодателно събрание, избрано чрез всеобщо избирателно право. Името му е заето от американския [[Конституционен конвент]] от 1787 г<ref>{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=166 }}</ref>.

Конвентът започва да заседава на 21 септември 1792 година в Париж. На 22 септември Конвент отменя монархията и провъзгласява Франция за република. Количествено Конвентът се състои от 160 [[жирондинци]], 200 [[монтаняри]] и 389 депутати от Равнината или блатото ({{Lang-|fr|La Plaine ou le Marais}}), общо 749 депутати <ref group="notes">Цифрите за принадлежност към една или друга групировка по време на съществуването на Конвента се променят. Водеща роля в Конвента имат републиканските „партии“ сред които обаче тече остра борба практически по всички въпроси на вътрешната и външната политика. Дясното крило заемат жирондинците (около 140 души), сред които са такива крупни политически фигури като Брисо, Верньо, Гюаде, Петион, Бюзо и др... Лявото крило са монтанярите (отначало малко над 110 души, но с времето броят им нараства до 150) и представлява пъстър конгломерат от хора с най-разнообразни социални и икономически възгледи... Между двете враждуващи групи се разполага „блатото“, или „равнината“ – пасивно болшинство (около 500 депутати), поддържащи ту едните, ту другите.</ref>{{sfn|Чудинов|2006|с=297}}. Една трета от депутатите е участвала в предходните [[Учредително събрание (Франция)|Учредително събрание]] и [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателно събрание]] и носи със себе си всички предишни разногласия и конфликти{{sfn|Rude|1991|с=80}}.

В областта на външната политика лидерите на Жирондата подхващат революционна пропаганда, обявявайки „мир на колибите, война на дворците“ ({{Lang-|fr|paix aux chaumières, guerre aux châteaux}}). В същото време се появява концепцията за „естествени граници“ на Франция с граници по река Рейн, Алпите и Пиренеите. Обстановката се изостря след екзекуцията на краля през януари 1793 г. На 7 март Франция обявява война на Англия, а след това и на Испания{{sfn|Doyle|2002|p=199 – 202}}. Френската офанзива в Белгия застрашава британските интереси в Холандия, което води до създаването на [[Война на Първата коалиция|първата коалиция]] от европейски държави срещу Франция.