Анри Поанкаре: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
Ред 22:
}}
 
'''Жул Анри Поанкаре''' ({{lang-|fr|Jules Henri Poincaré}}) е [[Франция|френски]] [[математик]], [[физик]], [[философ]] и теоретик на [[наука]]та, един от най-значимите математици на [[19 век]].
 
== Биография ==
Ред 29:
Необикновената разсеяност на малкия Анри, която безпокои близките, по-късно се превръща в индивидуален маниер на великия учен. В детството си той боледува от [[дифтерит]], който води до сериозни усложнения – [[парализа]] на краката и мекото небце. Няколко месеца детето не може нито да ходи, нито да говори. През това време у него възниква способността за цветно възприемане на звуците, която се запазва през целия му живот.
 
От 1862 до 1873 учи в местния [[лицей]]. Още в лицея проличават интересите на Поанкаре във всички области на науката и големият му математически талант. През 1873 постъпва в [[Екол политекник|Парижката политехника]] ({{lang-|fr|École Polytechnique}}) и я завършва през 1875 г.<ref name="todorov" /> Проявява особена усърдност в следването си. Има добре развита памет и способност да онагледява математическите понятия, което му помага, тъй като е [[Късогледство|късоглед]] и трудно успява да види написаното на черната дъска.
 
След завършването на Политехниката учи в Минното висше училище ({{lang-|fr|École des Mines}}), след което започва докторската си дисертация, като същевременно работи като минен [[инженер]]. Защитава докторска [[дисертация]] през 1879 в [[Сорбона|Парижкия университет]] на тема „''За свойствата на функциите, определяни чрез частни диференциални уравнения''“ под ръководството на [[Шарл Ермит]].<ref>[http://genealogy.math.ndsu.nodak.edu/html/id.phtml?id=34227 The Mathematics Genealogy Project, Henri Poincaré]</ref> Следващите две години преподава [[математически анализ]] в университета в [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]], където се запознава с бъдещата си съпруга Полен д'Андеси, от която има три дъщери и един син.
 
Благодарение на застъпничеството на Шарл Ермит през 1881 г. успява да получи място в Катедрата по математическа физика и вероятности в [[Сорбоната]].<ref name="todorov" /> От ноември 1896 оглавява Катедрата по математическа астрономия и небесна механика при Парижкия университет. Член е на [[Френска академия на науките|Парижката академия на науките]] от 1887, а от 1906 е и неин президент. През 1909 е избран за член на [[Френска академия|Френската академия]] ({{lang-|fr|Académie française}}), а през 1912 г. – и за неин директор.
 
Умира на [[17 юли]] [[1912]] година в Париж след операция на 58-годишна възраст.