Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети ''Законът за всеобщия максимум'' ({{lang-|fr|loi du maximum general}}) и ''Законът за подозрителните'' ({{lang-|fr|loi des suspects}})<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозрени и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията.
Реорганизираният Революционен трибунал ({{lang-|fr|Tribunal révolutionnaire}}) е органът, определящ наказанията за заподозрените и лихварите. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]].
