Френска революция: Разлика между версии

Въстаналите селяни изгарят замъците на господарите си и взимат земята им. В някои провинции са изгорени или унищожени около половината имоти.<ref>Всемирная история: В 24 томах. А. Бадак, И. Войнич, Н. Волчек и др., Минск, 1998, т. 16, с. 14</ref> Тези събития през 1789 г. получават името ''[[Големия страх]]'' – {{lang-|fr|Grande Peur}}).

През юли 1790 г. Националното събрание завършва ''църковната реформа'': във всички 83 департамента на страната са назначени [[епископ]]и; служителите на църквата започват да получават заплата от държавата. Националното събрание приема „Гражданска конституция на духовенството“ ({{lang-|fr|'''„Constitution civile du clergé“'''}}), която изисква от свещениците да се кълнат във вярност не към римския папа, а към френската държава. Едва половината делегати-свещеници и само 7 епископа го правят. В отговор папата осъжда Френската революция, реформите на Националното събрание и особено силно „Декларацията за правата на човека и гражданина“.

Количествено Конвентът се състои от 160 жирондинци, 200 монтаняри и 389 депутати от Равнината или блатото ({{Lang-|fr|La Plaine ou le Marais}}), общо 749 депутати <ref group="notes">Цифрите за принадлежност към една или друга групировка по време на съществуването на Конвента се променят. «Водеща роля в Конвента имат републиканските „партии“ сред които обаче тече остра борба практически по всички въпроси на вътрешната и външната политика. Дясното крило заемат [[жирондинци]]те (около 140 души), сред които са такива крупни политически фигури като Брисо, Верньо, Гюаде, Петион, Бюзо и др... Лявото крило са [[монтаняри]]те (буквално „планинци“) – отначало малко над 110 души, но с времето броят им нараства до 150 и представлява пъстър конгломерат от хора с най-разнообразни социални и икономически възгледи. Между двете враждуващи групи се разполага „Блатото“, или „Равнината“ – пасивно болшинство (около 500 депутати), поддържащи ту едните, ту другите.»</ref>{{sfn|Чудинов|2006|с=297}}. Една трета от депутатите е участвала в предишните събрания и носи със себе си всички предишни разногласия и конфликти{{sfn|Rude|1991|с=80}}.

Според новата конституция (Конституция от година III, приета през август 1795 г.) от ноември 1795 г. законодателната власт е разделена между Съвет на старейшините и Съвет на петстотинте, а орган на изпълнителната власт е Директорията ({{lang-|fr|Directoire exécutif}}, ''Директуар екзекютиф''), която се състои от петима директори. Тя идва на мястото на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и последните четири години от Френската революция обикновено се означават с нейното име.

През април 1790 г. е основано ''Обществото от 1789 г.'', което е с по-десни убеждения. Парижките низини се обединяват в ''Дружество на приятелите на правата на човека'', известно като Клуб на [[корделиери]]те, с основатели [[Жорж Дантон]], [[Камий Демулен]], Фабр д'Еглантин и [[Жан-Пол Марат]]. Това е единственият политически клуб, който приема т.нар „пасивни граждани“ (т.е. с нисък имуществен ценз). Корделиерите започват да издават вестник „Приятел на народа“. През 1790 г. е създадено и [[Общество на приятелите на истината|Обществото на приятелите на истината]] ({{lang-|fr|Amis de la Verité}}), което има чертите на „революционен политически клуб, масонска ложа и литературен салон“. Издава и ''Bulletin de la Bouche de Fer''. Основатели на Обществото са [[Никола Бонвил]] и [[Клод Фоше]].