Едуард Бухнер: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 4 години
{{lang-de}} => {{lang|de}}
м (дребно)
({{lang-de}} => {{lang|de}})
}}
 
'''Едуард Бухнер''' ({{lang-|de|Eduard Buchner}}) е [[германски]] [[химик]], носител на [[Нобелова награда за химия]] за 1907 г. ''„за проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната [[ферментация]]“''.<ref name=":0">Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.</ref>
 
== Биография ==
Насърчаван от брат си, Бухнер решава да намери активно вещество чрез получаване на чисти образци от вътрешната течност на дрождните клетки. Използвайки метод, предложен от асистента на брат му – Мартин Хан, той стрива в хаванче дрожди заедно с пясък и пръст, като избягва по такъв начин разрушителното действие на високите [[Температура|температури]] и не използва [[разтворител]]и, които изопачават резултатите, получени от неговите предшественици. Изстисканото в марля под налягане поресто вещество пуска течност. Бухнер предполага, че тази течност е способна да предизвика ферментация. По-късно, когато заедно с Хан се опитва да запази течността, добавяйки концентриран разтвор на [[захароза]], се отделя [[въглероден двуокис]]. Което е поразително, защото независимо от това, че дрождните клетки са мъртви, явно нещо в отделената от тях течност предизвиква ферментация. Бухнер изказва хипотезата, че активното вещество е [[ензим]], или фермент, който той нарича зимаза. Откритието му означава, че ферментацията протича в резултат от химическата активност на ензима както вътре, така и вън от дрождната клетка, а не под влиянието на така наречената жизнена сила.
 
Публикуваното през 1897 г. произведение на Бухнер „За спиртната ферментация без участието на дрождни клетки“ ({{lang-|de|Über alkoholische Gärung ohne Hefezellen}}) предизвиква спорове сред неговите колеги-учени и през следващите години авторът изгубва не малко време да събира факти, потвърждаващи теорията му. През 1902 г. публикува още една статия от 15 страници, в която обяснява и защитава своята работа, а също така и няколко други, в които излага резултатите от изследванията, които провежда във връзка с химичното въздействие на дрождите върху [[Млечна захар|млечната захар]].
 
== Източници ==
562 695

редакции