Разлика между версии на „Луи VII“

300 байта изтрити ,  преди 1 година
м
пунктуация и правопис
м (Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове)
м (пунктуация и правопис)
}}
 
'''Луи VII МладияМлади''' (фр. ''{{lang-fr|Louis VII le Jeune''}},  1120 – 18 септември 1180) е [[крал на Франция]] от [[1137]] до [[1180]] г.
 
== Произход ==
Той е втори син на [[Луи VI (Франция)|Луи VІ Дебели]] и [[Аделхайд Савойска|Аделаида Савойска]]. Неговият баща коронова като съуправител големия си син, [[Филип Френски (1116-1131)|Филип МладияМлади]] през 1129 година, а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от манастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в [[Реймска катедрала|Реймската катедрала]] провежда папа [[Инокентий II]]. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-456030/Philip-II|title=Capetian dynasty|publisher=[[Енциклопедия Британика]]. Encyclopædia Britannica Online}}</ref>
 
== Брак с Алиенор Аквитанска ==
Луи VI приема предложението, мислейки, че кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море, включвайки следните райони: Аквитания, Гаскония, Перигор, Лимузен, Поату и Сейнтонж.
 
Бракът между АлиенораАлиенор и Луи МладияМлади е отбелязансключен на 25 юли 1137 година, в Бордо и по време на пътуването докъм Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е [[крал на Франция]] и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.
 
== Управление ==
Докато Луи VII се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 година,г. Луи VI умира от [[дизентерия]], в гората на Компиен, не далеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар .
 
Така седемнадесет годишният Луи VІI – МладияМлади става крал.<ref>Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): ''Die großen Dynastien''. Karl Müller Verlag, Köln 1999 </ref>. Луи VII заедно с Алиенор са короновани <sup>[3]</sup> за крал и кралица на Франция, в [[Бурж]], на 25 декември 1137 годинаг.
 
Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете. <ref>Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)</ref>
{{основна|Втори кръстоносен поход}}
[[файл:LouisVIIatVezelay.jpg|thumb|Луи VII и Бернар от Клерво. Илюстрация на [[Жан Коломб]]]]
През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат [[Сугерий]]&nbsp; управлението на държавата. Опасявайки се, че АлиенораАлиенор ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.
 
Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преминава презПреодолява множество препятствия, неразбирателства с германския крал [[Кондрад ІІІ]] и византийския император Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до [[Антиохия]]. Там го посреща князът на Антиохия [[Раймон дьо Поатие]]. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници – накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.
 
През 1148 г. Луи VІІ достига&nbsp; Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия, Луи VІІ тайно отпътува за&nbsp; Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда&nbsp; Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на [[тамплиери]]те.
 
По-малкият брат на краля, [[Робер дьо Дрьо]] също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147 – 1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий – регент на кралството.
 
По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.<ref>Одон дьо Дьой „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)</ref>
[[файл:RaymondOfPoitiersWelcomingLouisVIIinAntioch.JPG|thumb|[[Раймон дьо Поатие]] посреща Луи VII в [[Aнтиохия]]. Миниатюра от [[Жан Коломб]]]]
 
== Последващи бракове ==
На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с АлиенораАлиенор Аквитанска, на която са върнати &nbsp;[[Аквитания]],&nbsp; [[Поатие]],&nbsp; [[ГасконГаскония]]. АлиенораАлиенор се омъжва за графа на [[Анжу]] –&nbsp; Хенри (Анри) Плантагенет, който впоследствие става [[крал на Англия]] под името [[Хенри II]]. Макар да се счита за [[васал]] на френския крал (той владее почти цялатацяла Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.<ref>Флори Ж. Элеонора Аквитанская. Непокорная королева. СПб, 2012. С. 37.</ref>
 
Едва след третия брак с&nbsp; [[Адел дьо Блоа-Шампан]],&nbsp; на Луи VІІ се ражда дългоочаквания наследник, бъдещият&nbsp; [[Филип II Август]].
 
== Семейство и деца ==
[[файл:Naissance Philippe II.jpg|thumb|Aдел Блоа-Шампан ражда, дарения от бога, наследник [[Miniaturmalerei|Mиниатюраминиатюра]] от [[Големите френски хроники]]]]
* <u>1-ва съпруга</u>: от 1137 година [[Елеонор Аквитанска|АлиенораАлиенор Аквитанска]], херцогиня на Аквитания, дъщеря на [[Гийом Х (Аквитания)|Гийом Х]], херцог на Аквитания и Аенор де Шателро. Имат две дъщери:
*# [[Мария Френска (1145-1198)|Мария Френска]]&nbsp; (1145&nbsp; &nbsp; 11 март&nbsp; 1198); омъжена: (от&nbsp; 1164) за [[Анри I (Шампан)|Анри I]] ЩедрияЩедри, граф на Шампан и Троа. През 1190 – 1197 години е регент на графство Шампан.
*# Алиса Френска &nbsp;(1151 – 1195); омъжена: за[[Тибо V Блоа|&nbsp;Тибо V]] Добрия, граф Блоа.
* <u>2-ра съпруга</u>: от 1154 година [[Констанция Кастилска]](ок.&nbsp; 1140 – 1160), дъщеря на крал[[Алфонсо VII (Кастилия)|&nbsp; Алфонсо VII]] Кастилски&nbsp;]]. Имат две дъщери:
*# Маргарита Френска&nbsp; (1158 – 1197);
*#: 1-ви мъж: (от&nbsp; 1172)&nbsp; Хенрих (III) Младши&nbsp; (1155 – 1183), херцог на Нормандия;
*#: 2-ри мъж: (от&nbsp; 1186) крал&nbsp; [[Бела III]] Унгарски&nbsp; (ок. 1148 – 1196).
*# Адел (Елис) Френска&nbsp; (1160 – 1218/1221)
* <u>3-та съпруга</u>: от 1160 година '''[[Адел дьо Блоа-Шампан]]''' (ок.1140 – 1206) дъщеря на Тибо ІІ Велики, граф на Шампан и Матилда. Имат син и дъщеря:
*# [[Филип II Август]] (1165 – 1223), крал на Франция,
*# [[Агнес Френска (императрица на Византия)|Агнес Френска]] (1171 – 1240) императрица на Византия.
*#: 1-ви мъж: (от&nbsp; 1180)&nbsp; Алексей II Комнин&nbsp; (1169 – 1183),&nbsp; император на Византия;
*#: 2-ри мъж: (от&nbsp; 1183)&nbsp; Андроник I Комнин&nbsp; (1120 – 1185),&nbsp; император на Византия;
*#: 3-ти мъж: (от ок. 1204)&nbsp; Теодор Врана.
 
== Последна година и смърт ==