|
[[Файл:Kashmir map.svg|мини|Кашмир]]
'''Кашмир''' е иметогеографска наобласт и бивше княжество в [[Хималаи]]те, територията на което си оспорват [[Индия]], [[Пакистан]] и [[Китай]].<ref>https://www.britannica.com/place/Kashmir-region-Indian-subcontinent</ref>
== География ==
В днешни дни територията на Кашмир е разделена между три държави:
#Индийският федерален щат [[Джаму и Кашмир]] с площ от 222 236 km² и население от 10,1 милиона души.
1.Индийският#Пакистанските федерален щатобласти [[ДжамуСеверни области (Пакистан)|Северни области]] и [[Азад Кашмир]] с обща площ от 222 23683 888 km² и население от 105,15 милиона души.
3.#Китайската област [[Аксай Чин]] с площ 36 991 km² и с население от няколко хиляди души, предимно тибетски будисти. ▼
2.Пакистанските области [[Северни области (Пакистан)|Северни области]] и [[Азад Кашмир]] с обща площ от 83 888 km² и население от 5,5 милиона души.
▲3.Китайската област [[Аксай Чин]] с площ 36 991 km² и с население от няколко хиляди души, предимно тибетски будисти.
== Спорът за Кашмир ==
След това в окръзите на Британска Индия, в които след последното преброяване на местното население показват, че мюсюлманското население преобладава, трябва да бъдат предоставени на Пакистан. Иначе е трябвало регионите с ислямски малцинства да останат в Индийския съюз. Този критерий не е уместен за автономните княжески държави и така погледнато и за Кашмир. Съответстващият британски закон от 1947 разпорежда, че владетелите на княжествата имат решаващата свобода да се присъединят или към Индия, или към Пакистан, или да останат независими.
След деленето Кашмир остава независим, но регионът става скоро част от военен конфликт. Тогавашният владетел, след колебания, решава да запази суверенитета на държавата. След началото на инвазията от Пакистан, поддържанатаподдържана от пущунски войници и от нестихващия бунт срещу властта, владетелят на Кашмир помолил Индия за войскова помощ. За да я получи той обявява на [[26 октомври]] 1947 присъединяването на неговото княжество към Индия. В рамките на няколко дни Индия изпраща войски в кризисните региони против бунтуващите се. Пакистан не приема навлизането на армията на Индия. Ето защо още от края на колониалната власт започвазапочналия Инду-Мюсюлмански конфликт се прехвърля върху държавната политика и печели все повече актуалност. Ескалацията води до започването на Индийско-Пакистанската война, която свършва през 1949 с разделянето на Кашмир на две части под опеката на [[ООН]]. На юг от границата се простира ДжимуДжаму и Кашмир (около две трети от територията), докато западните части остават под управлението на Пакистан. Границата между тези части създава така наречената Контролна линия от 1949. Тя е дълга 750 километра и е под мандата на Обединените Нации.
Положението се изостря допълнително от намесата на Китай в конфликта, който през 1962 г. анексира източната територия Аксай Чин.
| 